През 1834 г. Фридрих Фердинанд Дидие (1801-1867 г.) успява да произведе огнеупорни тухли, т.нар. шамот, близо до Шчечин, а по-късно и първите шамотни пити - промишлени пещи, облицовани с огнеупорен материал.

През 1861 г. той основава компанията Stettiner Chamottefabrik F. Didier, която през 1899/1900 г. придобива дял в Tonwerke Biebrich AG. По същото време компанията открива изследователска лаборатория за материалознание в Щетин, която по-късно се премества във Висбаден. Компанията е един от водещите доставчици в изграждането на газови инсталации, както и на промишлени пещи и пещи за изгаряне на отпадъци.

През 20-те години на ХХ век тя успява да надгради успехите от предвоенния период, като изгражда коксови и промишлени пещи и продава киселинноустойчиви продукти. Настоящото име е въведено преди началото на световната икономическа криза. Като доставчик на въглища и стомана и на оръжейната промишленост, Didierwerke е обект на няколко съюзнически въздушни нападения по време на Втората световна война. След края на войната повечето от фабриките и складовете са експроприирани в съветската окупационна зона. През 1948 г. Висбаден става последното седалище на компанията.

През 1952 г. във Висбаден-Бибрих е открит Научноизследователският институт "Дидие" (DFI), който съществува до 1999 г. От 1995 г. Didier е част от Radex-Heraklith-Industriebeteiligungs AG (RHI). Висбаден остава административен център на компанията, а през 1996 г. главният офис се премества на Abraham-Lincoln-Strasse 1.