Още през 1836 г. британските посетители на курортния град Висбаден се събират, за да проведат англиканска служба. Тъй като общността бързо се разраства, през 1844 г. херцог Адолф цу Насау предоставя парцел земя за построяване на църква.

Сградата, построена в семпъл неоготически стил от тухли и пясъчник по плановете на старшия строителен служител Теодор Гьотц, е осветена на 22 юли 1865 г. от архиепископа на Арма (Ирландия), който отговарял за надзора на всички чуждестранни общини. Църквата "Свети Августин Кентърбърийски" във Висбаден е кръстена на Свети Августин, който е изпратен от Рим в Англия през 597 г. от папа Григорий Велики, за да обърне англичаните, а по-късно става първият архиепископ на Кентърбъри. Камбанарията и притворът са построени през 1887/88 г. по планове на архитект Фридрих Ланг.

С избухването на Първата световна война британските жители напускат Висбаден. До началото на 20-те години на ХХ в. църквата се използва от американски богомолци и от лутеранската община "Троица". Малко преди Втората световна война чуждестранното население отново напуска Висбаден и за администратор на църквата е назначен живеещият в града адвокат В. Адолф. По време на бомбардировка през февруари 1945 г. църквата "Свети Августин Кентърбърийски" е сериозно повредена. След края на войната тя за кратко служи като временно жилище за американските войски. През 1950 г. американците я реставрират и я използват като военен параклис до октомври 1955 г.

През 1955 г. град Висбаден връща църквата на Англиканската църква. Оттогава за нея отговаря епископът на американските църкви в Европа. През 1966 г. църквата изгаря почти напълно поради дефект в отоплителната система. След реставрация тя е осветена отново на 22 януари 1967 г.

Паството е съставено от хора от много националности. Повечето от около 220-те енориаши са от Обединеното кралство, САЩ и Германия. Църковните служби се провеждат в англиканската традиция и на английски език.