Altripp, Alo (роден като Friedrich Schlüßel)

Живописец, график, рисувач

роден: 25.09.1906 г. в Алтрип (Рейн)

умира на 16.01.1991 г. във Висбаден

От 1920 г. (или 1921 г.) до 1924 г. Алтрип посещава Kunstgewerbeschule в Майнц и учи търговско изкуство и декоративна живопис. Учи и в Мюнхен и Дрезден.

През 1928/29 г. постъпва на работа като театрален художник в Пруския държавен театър във Висбаден. Тук първоначално създава творби в стила на Новата предметност, включително натюрморти със стъклени бутилки и художествени отражения, но също така и пейзажи и архитектурни изгледи, като например драматично осветената гипсова фабрика в картината "Barriere am Gipswerk" в Музея на Висбаден (1928 г.).

Подобно на своя колега художник Ото Ричл, Алтрип не се спира на Новата предметност, а оставя фигуративната живопис зад гърба си през 30-те години. Експериментирайки през целия си живот, той първоначално създава сюрреалистични картини с плаващи фигури като "Weltwanderer" (1931), "Jongleur" (1932), "Ahriman" (1933) и "Medizinmann" (1935), както и работи върху хартия, в които използва шаблони и нанася боята с техника на пръскане. Приятелството и ползотворният обмен с болния Алексей фон Явленски помагат и на двамата да издържат на нацистката епоха. През 1934/35 г. Алтрип реализира новите си преживявания на светлината в серия монотипии в бяло и черно, а от 1936 г. - и в маслени картини. Той използва палитра и длето, за да извади ярките цветове изпод тъмни повърхности. Между 1936 и 1939 г. пътува до Швейцария, за да задълбочи антропософските си познания в Гьотеанума в Дорнах и да посети Паул Клее в Берн.

По време на Втората световна война е мобилизиран в Лимбург ан дер Лан (1940-43 г.). През 1943-45 г. работи като технически чертожник в Opel в Рюселсхайм, а след края на войната до 1949 г. като чертожник в Централния събирателен пункт във Висбаден. Приятелството му с нейния директор, американския служител по защита на изкуството Уолтър И. Фармър (1911-1997), води до получаването на стипендия от фондация "Барнс" в Мерион, Пенсилвания.

В периода 1951-1971 г. Алтрип преподава във Висшето училище по изкуствата във Висбаден. Живите му рисунки с креда от 50-те години на ХХ в. отново показват динамиката, с която той успява да подсили композициите си. Пътуванията в чужбина го водят до нови преживявания, свързани със светлината, които той преработва в цветните си акварели от 60-те години до смъртта си.

Алтрип е член на основаното от Ричл през 1925 г. Свободно общество на художниците във Висбаден, а от 1954 г. до смъртта си е член на основаната през 1946 г. Пфалцска сесия. През 1976 г. е награден с медала "Макс Слевогт" на провинция Райнланд-Пфалц.

Гробът му се намира в гробището Зюдфридхоф.