Dolf (Georg Adolf) Sternberger

Роден: 28 юли 1907 г. във Висбаден
Умира на: 27 юли 1989 г. във Франкфурт на Майн

Предците на Стърнбъргър са занаятчии и фермери, а баща му е рецензент на книги с републикански възгледи. Учи в реалната гимназия във Висбаден на площад "Луизенплац". От 1925 г. следва история на изкуството, германистика, социология и философия в Кил, Франкфурт на Майн, Фрайбург и Хайделберг, като през 1932 г. защитава докторска дисертация. От 1927 г. до забраната му през 1943 г. е на свободна практика, а след това е редактор на "Франкфуртер цайтунг". След това работи в промишлено предприятие в Хайделберг. През 1947 г. поема длъжността преподавател по политика в Хайделберг, която в крайна сметка води до професура. От 1960 г. заема извънредна катедра по политически науки, а от 1962 до 1972 г. Щернбергер е редовен професор в Хайделбергския университет. През 1946 г. той е един от основателите на центъра за обучение на възрастни там, където няколко години е член на управителния съвет и работи като лектор. Освен това е бил журналист и постоянен сътрудник на "Frankfurter Allgemeine Zeitung" и съосновател и редактор на "Politische Vierteljahresschrift". Бил е член-основател на Германската комисия за ЮНЕСКО, председател на Германската асоциация на избирателите и президент на Германския ПЕН център.

Щернбергер е един от основателите на една определено конституционно ориентирана политология на германската следвоенна история. От катастрофата на нацисткото управление той стига до извода, че гражданите трябва да участват много по-активно в политическата общност, отколкото през Ваймарския период. За него, който е женен за еврейката Илзе Ротшилд и поради това е лишен от академична кариера между 1933 и 1945 г., това означава не само да участва в научни изследвания и да преподава в Хайделбергския университет в полза на демократичната държава, но и да се появява в публичното пространство с коментари по радио Hessischer Rundfunk и като редактор на Frankfurter Allgemeine Zeitung. Коментарите му, например за аферата "Шпигел" през 1962 г. и за АПО, са приятни за четене и днес.

Трудът, който той пише заедно с Герхард Щорц и Вилхелм Е. Зюскинд, "Aus dem Wörterbuch des Unmenschen" (първо издание 1957 г., след като отделните статии излизат в списание "Die Wandlung" между 1945 и 1948 г.), анализира образцово езика на нацисткия режим с обявеното намерение да освободи немския разговорен език от новите форми и трансформации на нацисткия език. Политическите му позиции са моделирани преди всичко от интерпретацията на Аристотеловата "Политика", чийто водещ принцип той вижда в държавата като разнообразна общност от равни. Неговият идеал беше държава, изградена върху конституция, основана на основните права. Създаденият от него термин "конституционен патриотизъм", който предизвика множество дискусии в обществото, в политиката и в политическото образование, последователно следва това убеждение.

Швейцария и САЩ, с тяхното езиково и национално разнообразно население, което не е сплотено от нищо друго освен от приятелството си с конституцията, бяха негови модели за подражание в това отношение. Той се застъпва за това лоялността на гражданите и техните партии към конституцията да стане публично видима и по този начин да се покаже, че конституционните патриоти формират по-силната част от обществото. За съжаление предложението на Щернбергер от 1979 г. все още не е реализирано. Щернбергер е носител на многобройни отличия, сред които Кръстът за заслуги на Федерална република Германия и Наградата на критиката за литература (и двете през 1974 г.), медалът "Вилхелм Лойшнер" на провинция Хесен (1977 г.) и Гьотевият плакет на град Франкфурт (1989 г.).

На 8 май 2009 г. в столицата на провинция Висбаден е поставена паметна плоча в негова чест на родната му къща на адрес Lothringer Straße 28. От 1992 г. Дружеството на Долф Щернбергер в Хайделберг присъжда наградата "Долф Щернбергер" за публична реч.