Бруер, Карл Вилхелм

Скулптор

роден: 08.08.1881 г. в Биерщат

умира: 23.10.1962 г. във Висбаден

Карл Вилхелм (Вили) Биербрауер остава сирак след ранната смърт на родителите си, които се препитават със земеделие, и израства в Биерщад при баба си. Художественият му талант се проявява още в ранна възраст. Завършва обучението си във Франкфурт от 1900 до 1904 г. при професорите Фердинанд Лютмер (1842-1921), директор на Училището за изкуства и занаяти и на Музея за декоративни изкуства, и Фридрих Кристоф Хаусман (1860-1936), ръководител на класа по моделиране в Училището за изкуства и занаяти и на класа по скулптура в Института за изкуства "Щадел" от 1892 до 1905 г.

След като през 1906 г. Биербрауер вече е участвал с фриз във фасадата на Ландесхаус, през 1909 г. той пътува до Италия, където изучава традициите на европейската скулптура. Връщайки се във Висбаден, той създава фриза, изобразяващ погребална процесия в портика на траурната зала на Южното гробище, открита през 1911 г. Това е ранна голяма творба, която самият Биербрауер смята за едно от най-важните си произведения. Следват паметникът на Гутенберг в Държавната библиотека на Насау и дванадесетте портретни медальона в естествена големина на заслужили личности за пристройката на Насауиската регионална банка, сега Насауиска банка (Nassauische Sparkasse), построена между 1914 и 1916 г.

През 1915 г. Биербрауер проектира "Железния Зигфрид" по поръчка на Областния комитет на Червения кръст във Висбаден. Почти четириметровата статуя с пирони, изработена от липово дърво, която е запазена и до днес, е стояла в павилион на Боулинг грийн от 1915 до 1918 г. Патриотично настроените граждани можели да забиват пирони на различна цена срещу дарение за военната каса. Твърди се, че кампанията е събрала 2,5 милиона златни марки.

Биербрауер става известен и извън Висбаден с честите си успешни участия в конкурси. През 1932 г. например той представя проект за планирания, но нереализиран имперски мемориал на загиналите в Първата световна война в Бад Берка край Ваймар, който е едно от 20-те наградени предложения, представени за по-нататъшна работа от общо 1828. От друга страна, за успеха му допринасят многобройните монументални мемориали и паметници, както и гробници и реалистични, реалистични портретни бюстове и скулптури. Сред тях са военният мемориал в Усинген (1924 г.), така нареченият Паметник на труда (1932 г.) на Лорелиринг във Висбаден и фонтанът с лъва в Идщайн (1937 г.).

Биербрауер, който винаги се стреми да отговори на очакванията на своите клиенти, дори и при избора на стил, очевидно е успял да продължи да работи успешно и по време на националсоциалистическия режим. Както се вижда от статията в Nassauer Volksblatt от 7 август 1941 г. по повод 60-годишнината на Биербрауер, "в цялото му творчество се цени силно запазване на формата в класическия смисъл, противопоставяне на "измите" от последните десетилетия, на експресионизма и неговите патологични ексцесии". И така, по това време на Биербрауер също не му липсват поръчки. Той създава мемориала в Идщайн (1941 г.), чиято основа все още съществува, но чиято бойна група от фигури е демонтирана и разбита веднага след края на войната. Изработва и архитектурни скулптури като двата монументални орела за военното летище Ербенхайм и бившия Thingstätte на Лорели, както и няколко "бюста на Фюрера и Хинденбург" (Nassauer Volksblatt, 7 август 1941 г.).

Бюстът на Хитлер Биербрауер стои на колонадата на фонтана (Wiesbadener Tagblatt, 26 април 1937 г.), друг бронзов бюст в по-голям от човешкия ръст има в Курхаус и в общинската галерия също има такъв. (Nassauer Volksblatt, 7 август 1941 г.). Биербрауер обаче създава и оцелялата предсмъртна маска на Алексей фон Явленски (1941 г.).

От следвоенните години датират бронзов бюст на Гьоте (1949 г.) и мраморен бюст на барон vom Stein (1952 г., от 1962 г. в парламента на провинция Хесен; от 1963 г. е отлят в новото кметство), поръчани от магистрата.

Биербрауер присъства на художествената сцена във Висбаден до смъртта си. От 1913 г. до 1933 г. той преподава в общинското училище за занаятчии и художествени занаяти (закрито през 1934 г., възобновено през 1947 г., Werkkunstschule от 1949 г.). Освен това се ангажира с интересите и популяризирането на висбаденските художници, членува в основаното от Ото Ричл през 1925 г. Свободно кюстендилско общество във Висбаден и е съосновател на Ring Bildender Künstler, чийто първи председател става през 1949 г. През същата година, по случай 50-годишнината си като художник, е назначен за почетен председател на Nassauischer Kunstverein e. V., който организира две изложби на негови творби в музея във Висбаден през 1954 и 1961 г. По случай 75-ия си рожден ден през 1956 г. е награден с федерален кръст за заслуги на лента.

Гробът на Карл Вилхелм Биербрауер се намира в Северното гробище на Висбаден.