Това име се появява за пръв път на вехт камък, открит в Кастел през 1896 г. В "Naturalis historia" на Плиний Старши, публикувана около 77 г., обаче вече се споменават горещите извори на Матияк ("Sunt et Mattiaci in Germania fontes calidi trans Rhenum").

Между другото, поетът Марциал пише две епиграми около 85/86 г. за използването на агломератите с цвят на охра от тези извори под формата на "топчета Mattiac" за боядисване на "сивата коса на старостта" - вместо да си я скубе или бръсне главата, както е било обичайно по онова време.