Унверзагт, Вилхелм Херман

Класически археолог

Роден: 21.05.1892 г. във Висбаден

Умира на 17.03.1971 г. в Берлин (Изток)

Унверзагт учи класическа филология, археология и география в Бон, Мюнхен и Берлин. В началото на Първата световна война е призован в армията. След като е тежко ранен, той се връща във Висбаден и работи за кратко в Държавния музей в отдела за антики в Насау, а след това в Римско-германската комисия на Германския археологически институт във Франкфурт на Майн.

Въпреки уврежданията от войната той е призован отново и назначен в щаба на началника на администрацията за Фландрия в Брюксел, където съставя сборник с римски и предсредновековни паметници и пише меморандум. През декември 1918 г. започва да подрежда изложбената колекция в музея във Висбаден. През 1919 г. е назначен за член на Германската комисия по примирието. През същата година защитава докторска дисертация в Тюбинген, а на 1 април му е предложено място в Държавния етноложки музей в Берлин, чийто директор става на 1 октомври 1926 г. (от 1931 г. независим като Държавен музей за праистория и ранна история). Унверзагт се посвещава и на многобройни изследователски разкопки.

От 1931 г. той отговаря и за опазването на археологическите паметници в Бранденбург, докато през 1938 г. не е създадена Държавна служба за опазване на археологическите паметници и Унверзагт трябва да се откаже от тази област по политически причини.

Преподава от 1928 г., първоначално като лектор, а от 1932 г. като почетен професор. От 1934 г. нататък работата му е възпрепятствана от политически много активни колеги националсоциалисти. Възможно е това да е довело до това, че през 1937 г. самият той се присъединява към НСДАП, но това не води до идеологическа активност в работата му като праисторик. През 1928 г. Унверзагт основава Централногерманска и Източногерманска асоциация за археологически изследвания. В периода 1937-1945 г. му е поверено записването, каталогизирането и накрая, по време на войната, изнасянето на музейните фондове. След като са предадени на съветските войски, находките са транспортирани до Съветския съюз, а Унверзагт е освободен на 18 юли 1945 г.

През февруари 1946 г. му е възложено да създаде институт за изследване на материалната култура на старите славяни, който през 1953 г. прераства в Институт за пра- и ранна история към Германската академия на науките. Избирането му за действителен член на Академията, което не е потвърдено през 1939 г., е повторено през 1949 г. Въпреки искането на ГДР да се дистанцира от Федерална република Германия, той успява да поддържа тесни връзки с Романо-германската комисия на Германския археологически институт във Франкфурт на Майн и да организира научни конгреси с участието на учени от двете германски държави до 1970 г.