Законът за защита на паметниците в Хесен урежда боравенето с наземни паметници в §§ 19-24. Особено важни за практическата работа са §§ 16 и 18, тъй като в тях са формулирани условията за планирано изменение или разрушаване на паметници на културата, което поначало е забранено.

Проучването на паметника изисква определени умения и поради това може да се извършва само от лица, които са квалифицирани в областта на културното наследство (не само технически!). Това означава професионално разкопаване и документиране на наземния паметник, който освен находките е единственото останало доказателство за унищожения паметник. Самите находки са движими малки паметници, но придобиват своето историческо значение само в контекста на находките.

В последния коментар на Хесенския закон за паметниците на културата отпада срокът, след който находката вече не е земен паметник по смисъла на закона. Понастоящем е общоприето, че археологическите изследвания се простират чак до наши дни, което означава, че археологическите паметници от по-ново време също са защитени от Закона за защита на паметниците, при условие че се отнасят до завършен исторически период (епохата на нацизма, ГДР; археология на съвременността, археология на бойното поле).

За да се защитят паметниците, специализираните органи за защита на паметниците и по-ниските органи за защита на паметниците в окръзите и самостоятелните градове работят съвместно и в съгласие.

Значително е изменението на чл. 24 от 11 юни 2011 г., с което за първи път се въвежда т.нар. регистър на малките съкровища. Това означава, че археологическите находки стават собственост на държавата веднага след откриването им. Правото на собственост се погасява, ако Върховният орган за защита на паметниците на културата (HMWK) не ги потърси в срок от три месеца.