Новата синагога е построена от архитектите Игнац Якубовиц и Хелмут Йоос от Франкфурт след разрушаването на синагогата на старата израилтянска общност на Фридрихщрасе. Преди това синагогата, която е осквернена от нацистите по време на Райхспогромначтата, но не е подпалена, служи като молитвен дом за новооснованата в края на 1946 г. еврейска общност.

Основният камък е положен на 4 април 1965 г., а официалната церемония по откриването се състои на 11 септември 1966 г. в присъствието на министъра президент на Хесен Георг Аугуст Зин. Държавният равин Лихтигфелд произнася тържественото слово. Дългогодишният председател на общността д-р Фридрих Райхман, действителният инициатор на новата сграда, не доживява церемонията по откриването.

Простата нова сграда на синагогата се състои от малко преддверие с П-образна галерия за жените и закръглено светилище. В допълнение към молитвената зала има прилежащи помещения за равина и литургичното оборудване, както и библиотека. Доминиращ елемент в интериора са два цветни прозореца, всеки с^{площ от} 40^{кв. м}, създадени от визбаденския скулптор и дизайнер на стъкло Егон Алтдорф. И двата показват първата буква от Божието име (Шин) на иврит, щита на Давид (Давидовата звезда) и знаците и символите на дванадесетте израелски племена. Прозорецът за възхвала е доминиран от монументален мотив на арфа на яркочервен и жълт фон. Противоположност на това е прозорецът на завета, който е изцяло в тъмносиньо. В синагогата вниманието привлича Ner Tamid, Вечната светлина, поставена в кръгъл, "крилат" диск от стъкло, който възпроизвежда съкратена форма на Десетте Божи заповеди и е окачен свободно в центъра на светилището над храма на Тората.

Между синагогата и седеметажния административен блок на Фридрихщрасе се намира триетажна междинна сграда с офиси, зали за срещи и апартамент на пазача. По този начин еврейската общност, която наброява почти 800 членове, намира оживен център във Висбаден.