Schleiden, Jacob Matthias

Ботаник

роден: 05.04.1804 г. в Хамбург

умира: 23 юни 1881 г. във Франкфурт на Майн

Първоначално Шлайден учи право в Хайделберг (д-р юр. 1826 г.), а след това практикува като адвокат в Хамбург от 1826 до 31 г. Следва една година изучаване на медицина и ботаника в Гьотинген и продължаването ѝ в Берлин, където специализира "ембриология на растенията". Това е началото на едно "неспокойно научно съществуване" през XIX век.

През 1838 г. 34-годишният естествоизпитател Шлайден внезапно става известен със своите "Приноси към фитогенезата". След това научната му кариера го отвежда в университета в Йена, където през 1839 г. получава докторска степен, през 1840 г. - извънреден професор, а през 1850 г. - редовен професор. Университетът в Тюбинген му присъжда докторска степен по медицина през 1843 г. Теорията му за образуването на клетките и признаването на значението на клетъчното ядро водят до ожесточени научни спорове, а приемането на теорията за еволюцията на Чарлз Дарвин (1809-82) го вкарва в конфликт с църквата, особено по време на престоя му в Дорпат (Естония) през 1863/64 г., където приема катедра по растителна химия.

След това живее като частен учен в Дрезден, Франкфурт на Майн и Дармщат, а последните осем години от живота си прекарва във Висбаден на улица "Гайсбергщрасе", откъдето многократно тръгва на лекционни турнета. Заедно с анатома Теодор Шван (1810-82) той проправя пътя на известната "клетъчна патология" на Рудолф Вирхов (1821-1902). През 1849 г. Саксонската академия на науките в Лайпциг избира Шлайден за свой действителен член.