Ritterling, Emil

Директор на музей, историк

роден: 20 декември 1861 г. в Лайпциг

умира: 07.02.1928 г. във Висбаден

След като завършва класическа филология и история в Бон и Лайпциг, Ритерлинг работи първоначално като работник, а след това и като асистент в Кралската библиотека в Берлин през 1888-91 г.

След престой в санаториум се установява като частен учен във Висбаден, където Карл Аугуст фон Кохаузен, тогавашен директор на Музея за нашенски старини, скоро успява да го заинтересува от провежданите по това време интензивни изследвания на лимеса и му възлага проучването на крепостите Нибербиер и Висбаден като възложител на маршрута. През 1893/94 г. Ритърлинг работи като секретар на Дружеството за насауски старини и исторически изследвания, а през 1898 г. по молба на дружеството неохотно поема управлението на музея, в който от 1900 г. са обединени три дотогава самостоятелни колекции. Назначен за директор на Романо-германската комисия във Франкфурт на Майн, той подава оставка от поста си на 1 ноември 1911 г. само три години по-късно, но продължава да ръководи временно музея на мястото на Фридрих Кьопп, който междувременно е повикан. Същевременно той ръководи реорганизацията на изложбената колекция.

Докторската му дисертация (1885 г.) на тема "De Legione Romanorum X Gemina" показва големия интерес на Ритерлинг към епиграфиката. От 1895 г. нататък той проучва крепостите на Висбаден на Хайденберг, където успява да докаже съществуването на три неизвестни дотогава ранни земни находища. Наблюдава и строителните работи при пробива от Швалбахер щрасе до Маврицийплац. Разкопките на термалните бани на Адлертеррайн във Висбаден през 1902 г. и на земления форт Хофхайм през 1913 г. също са сред постиженията на Ритърлинг. Голямото му уважение сред колегите се изразява в многобройни почетни членства, като например в Дружеството на антикварите на Шотландия през 1908 г.