По професия Адолф Нойцел е търговски художник, но страстта му е живописта. По време на четенето на "Писма от Роза Люксембург" г-н и г-жа Нойцел се запознават с Анелизе и Андре Хьовел, с които обединяват усилията си, за да се противопоставят на нацисткия режим след 1933 г.

Поради зараждащия се терор на националсоциалистите и критичната им оценка на текущите политически събития, г-н и г-жа Нойцел се присъединяват към КПД в началото на 30-те години. На 4 март 1933 г. полицията претърсва офиса на Адолф Нойцел в универсалните магазини на еврейския собственик Адолф Блументал за комунистически листовки и отвежда него и други членове на КПД под "охранителен арест" в полицейското управление. Те са принудени да ги освободят чрез съвместна гладна стачка.

Малко след това обаче Адолф Нойцел е депортиран в концентрационния лагер Зоненбург, където остава до 13 ноември 1933 г. Съпругата му Анелизе Хьовел и други жени, членове на КПД от Висбаден, са преместени в женския концентрационен лагер в Моринген. След т.нар. превъзпитателен престой завърналата се Маргарете Нойцел и съпругът ѝ успяват да водят живот "без преследване" в продължение на почти една година. На Адолф Нойцел обаче не е позволено да излага картините си. След предателството на един информатор той е арестуван отново на 11 ноември 1934 г. Осем дни по-рано той става баща на дъщеря.

Въпреки по-нататъшните арести през следващите години съпрузите Нойцел засилват усилията си срещу режима, особено по време на войната. В крайна сметка те са изобличени от информатора на Гестапо във Висбаден Лутц Мор. През 1941 г. Адолф Нойцел е осъден на смърт за държавна измяна, а Маргарете Нойцел - на шест години затвор. Адолф Нойцел е намерен мъртъв в килията си преди екзекуцията. Съпругата му е освободена едва в края на войната и живее с дъщеря си във Висбаден.

През 1953 г. дъщерята получава конфискуваните картини на баща си обратно във Франция. От следвоенния период Адолф Нойцел е признат за важен визбаденски художник.