Монети са сечени във Висбаден от около 1350 г. до след 1400 г. (също и в Зоненберг), 1591-95 г. и 1830-66 г. От местата, на които са сечени, е известна само класицистичната сграда на Луизенплац.

Родът Валрам от Дом Насау, към чието владение Висбаден принадлежи до 1866 г., получава привилегии за кралско сечене на монети през 1329, 1354, 1367 и 1398 г. Към средата на XIV в. вече съществува тристепенна монетна система, състояща се от златни гулдени, по-големи сребърни монети или монети за грош, както и пфениги и хелери като най-ниски нива. Графовете Адолф I (1344-1371 г.) и Рупрехт (1355-1390 г.) от Насау са първите, които секат монети във Висбаден. По-младият Рупрехт е притежавал само господството Зоненберг, а през 1367-77 г. - половината Висбаден като залог. През 1368-79 г. във Висбаден може да бъде документиран монетният майстор Хайнрих фон Крацау. В Идщайн и Висбаден Адолф I и синовете му Герлах и Валрам секат пфениги върху вюрцбургски монети, както е било обичайно по Среден Рейн, и хелери; в Идщайн - също златни гулдени, Рупрехт в Зоненберг и Висбаден - златни гулдени, хелери и пфениги, а граф Адолф II (1393-1426 г.) - пфениги с ясното упоменаване на Висбаден.

Когато след 1570 г. в имперския кръг на Горно Рейнско море, към който принадлежат графовете от Насау от линията Валрам, се секат все по-големи количества некачествени дребни пари, граф Йохан Лудвиг цу Насау-Висбаден (1568-1596) се присъединява и открива монетен двор във Висбаден, където секат златни флорини, талери и дебели двойни талери от матрицата на талера и особено големи количества полубати (2 кройцера) и пфениги с форма на купа. Забраната на половинбатите от императорския сейм от 1594 г. лишава монетния двор във Висбаден от средства за препитание, води до затваряне на монетния двор и до дело в съда на императорската камара срещу графа. Неуспешни опити за съживяване на монетния двор във Висбаден са документирани от 1618 и 1650 г., последвани от проект за създаване на монетен двор в Бибрих през 1747 г.

След основаването на херцогство Насау през 1806 г. то поема бившия монетен двор на Курфюрство Трир в Еренбрейтщайн и го разширява. Освен няколко дуката, там се секат конвенционални пари и дребни пари, изработени от лошо сребро и мед. Името на конвенционните пари идва от австро-баварската конвенция от 1753 г., която установява нов талер от чисто сребро с тегло една десета от Кьолнската марка (около 233,8 г). През 1815 г. Насау отстъпва Еренбрейтщайн на Прусия и премества монетния двор в бившия францискански манастир в Лимбург, който сега е епископски ординариат. През 1828 г. технически остарелият Лимбургски монетен двор, в който се произвеждат дукати, коронни талери по образец на австрийско-холандски монети и дребни монети, е закрит.

Във Висбаден новата сграда на площад "Луизенплац", която започва да функционира през 1830 г., е оборудвана с модерните преси за отсичане на монети, разработени от Дидерих Улхорн в Гревенбройх през 1817 г., и с парна машина с мощност 8 к.с. няколко години след началото на сеченето, като по този начин отговаря на техническите изисквания за модерен монетен двор по онова време. След 1838 г. Насау сече монети на Южногерманското монетосечене от 1837 г., което възвестява паричното обединение на Германия. Дрезденският договор за монетосеченето от 1838 г. е последван от "монети на асоциацията" от 3 ½ южногермански гулдена или два северногермански талера, а след Виенския договор за монетосеченето от 1857 г. и от "монети на асоциацията" като следваща стъпка към обединението. Монетният двор във Висбаден произвежда пари и за княжествата Биркенфелд (1840 г., 1848 г.) и Хоенцолерн-Зигмаринген (1840-47 г.), които са в лична уния с Олденбург. След анексирането на Насау монетарницата във Висбаден е закрита през 1866 г.