Май, Карл Херман

Протестантски духовник, историк

Роден: 28 ноември 1903 г. във Вайлбург

Умира: 25.09.1990 г. във Висбаден

Май учи протестантско богословие в Тюбинген, Гисен, Берлин и Марбург. Впоследствие завършва с докторска степен история и философия. Дисертацията му "Territorialgeschichte des Oberlahnkreises (Weilburg)" (1939 г.) е основният му труд и остава знакова и до днес. След като посещава богословската семинария в Херборн и завършва викария (1929 г.), през 1930 г. започва професионалната си кариера като помощник-проповедник в Грисхайм. През същата година успява да се премести в енорията в Кемел, която заема до 1956 г., преди да се премести в Бад Швалбах, където става декан през 1959 г. Пенсионира се през 1968 г. и след това живее във Висбаден.

Май се интересува от регионална история още от ученическите си години. През 1927 г. той се присъединява към Асоциацията за нашенски старини и исторически изследвания, съосновава клона във Вайлбург и е член на управителния съвет на асоциацията в периода 1968-78 г. През 1933 г. е назначен за член на Историческата комисия на Насау. Май е бил член и на Историческата комисия за Хесен. В периода 1951-56 г. е председател на Асоциацията за църковна история на Хесен.

Многобройни са приносите му в списания и възпоменателни публикации за по-старата история на областта Насау, нейните графове и династии, изследванията му върху по-старата генеалогия на насауската аристокрация, както и краеведските и биографичните му трудове. Неговият очерк за разрушаването на град Висбаден през 1242 г. в Nassauische Annalen (NA, 1967 г.) е връх в изследователската му работа. Библиография на трудовете му може да се намери в Nassauische Annalen от 1984 г. Май е погребан в гробището в Зоненберг.