Laspée, Johannes de
Laspée, Johannes von
Педагог
роден: 25.09.1783 г. в Stephanshausen (Rheingau)
умира: 20.03.1825 г. във Висбаден
Ласпе е потомък на валонски емигранти и син на майстор зидар. Той изучава зидарския занаят, но интелектуалният интерес на момчето е насочен към учителския колеж в Майнц. Намира си работа като помощник на църковен свещеник в Хьохст. Попада на трудовете на швейцарския педагог Йохан Хайнрих Песталоци, когото посещава в Ивердон-ле-Бен на езерото Ньошател в Швейцария, за да изучи на място революционните му тогава методи на преподаване и да се обучи от него.
След като получава изключително благоприятно свидетелство от Песталоци, Ласпе се завръща във Висбаден, за да практикува педагогика в духа на своя учител. През 1809 г. той успява да открие начално училище "по метода на Песталоци" в Ланггасе. Още през 1810 г. той премества учебното заведение на Фридрихщрасе (над днешната улица "Де Ласпе"). Херцог Фридрих Август също подкрепя финансово 25-годишния учител. Вместо обичайния "Бодусер" от 240 фл. той първоначално отпуска двойно по-голяма сума и дори я увеличава на 666 фл. малко по-късно, когато общественият интерес към модерното учебно заведение вече е ясен.
През 1810 г. в новото училище работят трима учители. Учебната програма била необичайно разнообразна за онова време. Освен четенето, писането и аритметиката, немския и френския език, графикът включвал още алгебра, геометрия, рисуване, музика, география, история, естествена история, религия и дори гимнастика. По-късно Ласпе добавя и древните езици - гръцки и латински. През 1814 г. Ласпе разширява училището, като включва в него и пансион за момчета поради голямото търсене от страна на учениците извън училището. През тази година 140 ученици сядат на училищните чинове на "институцията" пред девет учители.
По това време Ласпе вече отдавна е международно признат учител: Санкт Петербург иска да го привлече на работа, Франкфурт го ухажва - но той остава верен на Висбаден. Гьоте не е единствената видна личност, която се интересува от самостоятелно разработените методи на Ласпе и посещава училището му. Много от големите личности в обществото по онова време посещават училището. Херцог Вилхелм цу Насау назначава Ласпе за придворен съветник, а ландграфът на Хесен - за съветник в гимназията - което с нищо не променя скромността му. За него душата на подрастващото дете е най-важното нещо.
През 1824 г. той започва да строи сиропиталище в Йоханисберг на Рейн, но умира във Висбаден на 42-годишна възраст, преди да бъде завършено. Мястото на последния му покой е първо в гробището на Хайденмауер, а по-късно в Старото гробище. Гробът му става жертва на преустройството на гробището през 1975 г. Днес една улица между Фридрихсщрасе и Марктплац напомня за заслужилия педагог.
Литература
Böhme, Günther: Johannes de Laspée. In: New German Biography 13 [p. 658 f.].
"Ein ganzer und deshalb seltener Mensch": 200 години от рождението на педагога от Рейнгау Йоханес дьо Ласпе (1783-1825). В: Wiesbadener Leben 32/1983 [стр. 11].