Най-старата казарма от военната епоха в Насау е Старата пехотна казарма, построена от Карл Флориан Гьотц през 1816-19 г. от западната страна на улица Швалбахер Щрасе. Сградата се състои от широк триетажен, трикрилен комплекс с представителен централен ризалит и оформя внушителен край на улица Фридрихщрасе. През следващите години комплексът е постоянно разширяван, докато не е разрушен през 1911/12 г. Двата лъва в естествена големина, издялани от пясъчник, които са се възцарявали върху двете колони на портата, сега се намират на Нероберг. През 1828/29 г. са построени и нови казарми за артилерията на Насау, която преди това се е помещавала в стопанските сгради на замъка, в района, който по-късно се превръща в Рейнщрасе, Луизенщрасе, Кирхгасе и Швалбахерщрасе. Центърът на тези артилерийски казарми е представлявал проста неокласическа сграда, която в началото на XX в. също е изоставена като казарма и е разрушена по време на бомбардировката на 2 февруари 1945 г. Новите пехотни и полеви артилерийски казарми са построени в днешния европейски квартал. Полкът фон Герсдорф е първият, който се премества в новите казарми през април 1897 г. Следват още етапи на строителство през 1907-09 г. и 1909-12 г.

След Първата световна война във Висбаден вече няма германски гарнизон и казармите са заети първо от французите (казармите "Фош" и "Петен"), по-късно от британците (казармите "Сейнт Андрю" и "Ипр"), а след това отново от французите. След изтеглянето на съюзническата окупация обектът се използва за граждански цели до завръщането на германските войски във Висбаден през 1936 г. като част от ремилитаризацията на Рейнската област. До избухването на Втората световна война съществуващите казармени съоръжения са непрекъснато укрепвани и разширявани на изток. Трите участъка вече носят имената Ochamps-Kaserne, Oranien-Kaserne и Gersdorff-Kaserne. В допълнение към новите казарми Kohlheck и Freudenberg в Dotzheim, които също са построени от националсоциалистите, гарнизонът на Висбаден включва и други сгради на военни болници, а от 1937 г. и новата военновъздушна база в Erbenheim. След края на Втората световна война съоръжението на улица Schiersteiner Straße се използва през 1945-47 г. като събирателен лагер на ООН за бежанци, разселени лица и бивши принудителни работници, а по-късно е поето от американците; то получава името Lindsey Air Station. След изтеглянето на американските сили през 90-те години на ХХ век на мястото се намира кварталът Europaviertel. Бараките на Фройденберг също са били използвани от американските войски (Camp Pieri), освободени през 1993 г. и превърнати в жилищен район.

Бибрих също има дълга традиция като гарнизонен град; тухлената сграда на Рейнските казарми на Rheingaustraße, построена през 1857-60 г., е запазена и до днес. Първоначално тя е заета от херцогски ягерен батальон, а до Първата световна война там е разположена "Кралската пруска сержантска школа", която през 1914 г. е преместена във Вецлар. В казармите на Рейн се премества 52-ри пионерски батальон. Освен това през 1914-16 г. на днешната улица "Äppelallee" са построени казармите "Хинденбург", за да се осигури място за нова "предварителна сержантска школа". След 1918 г. съюзническите войници също се преместват в казармите тук. В хода на германското превъоръжаване в Бибрих пристига и германски гарнизон, който след Втората световна война е заменен от американски войници. Те напускат казармите в Бибрих през 70-те години на ХХ век. В бившите Рейнски казарми сега се помещава Хесенската държавна служба по околна среда и геология, а бившите казарми "Хинденбург" са интегрирани в комплекса на Федералната криминална служба.

Бившата редута (казарма) в Кастел е служила като част от федералната крепост Майнц за защита на моста на десния бряг на Рейн, поради което е известна и като казарма на плацдарма. В Кастел се намират и построените през 1860 г. казарми Фон-дер-Голц и Вилхемс, които през повечето време са били заети от пионерски отряди. Последната е разрушена през 30-те години на XX век. Казармите "Мудра" в Кастел са построени през 1908/1909 г. като помещения за 2-ри Насауски пионерски батальон № 25, който след 1918 г. е завзет от френските окупационни сили и преименуван на "Квартал Марсо". През 1936 г. тук се премества Пионерски батальон № 36 на Вермахта; комплексът получава сегашното си име в чест на генерал-пионера Бруно фон Мудра. От 1951 г. сградата се използва от хесенската полиция за борба с безредиците.

Като една от последните казарми във Висбаден, пристанищните казарми "Щирщайн" са освободени от войниците на Бундесвера през 1994 г. След Втората световна война тук първоначално са разположени американски войски, докато през 1958 г. обектът е предаден на Бундесвера. След разформироването на последните пионерни части мястото на казармите е превърнато в гражданско.