До средата на XVIII в. мъртвите от еврейските семейства са погребвани в гробището във Вехен, което е принадлежало на равинатския район на Висбаден. През 1750 г. Висбаден и селските общини на Биерщад, Ербенхайм и Клопенхайм обединяват усилията си и придобиват парцел на "Кухберг" (днес Шьоне Аусихт), който в бъдеще да бъде използван за гробище. Равинът Ели Исаак, син на Якоб, който умира на 11 февруари 1750 г., е първият човек, погребан тук. Еврейското гробище е разширено през 1779 г. и 1850 г. и е използвано до 1891 г., след което до 1935 г. урните понякога са погребвани в семейни гробове. Общо 523 гроба се намират в гробището. Поради оплаквания от собственици на съседни вили и разделението на еврейската общност през 1891 г. е взето решение за създаване на две нови еврейски гробища във Висбаден. По същото време е разпуснато старото гробищно сдружение с Бибрих, Биерщадт и Щирщайн, които също създават свои собствени гробища. Много от старите надгробни плочи са изключително обикновени, често изветрели и счупени. По-новите камъни от XIX в. са по-добре запазени, въпреки че някои от тях са паднали. Мястото е обновено след Втората световна война. Поради значението си за еврейското минало на Висбаден гробището е категоризирано като паметник на културата.

През 1877 г. ортодоксалната "Староизраелска културна общност" (Old Israelite Cultusgemeinde), която е създадена през 1876 г. чрез отцепване, сключва договор с града за изграждане на гробно място в новопостроеното северно гробище. Закупуването става възможно благодарение на даренията на еврейски семейства от Лондон, Минск и Киев, както и на Асоциацията на еврейските жени. Теренът в долната източна част на северното гробище е с площ 2492 кв. м. До февруари 1965 г. тук са извършени 372 погребения. Един от най-известните погребани тук е Волф Вишняк, дядо на известния фотограф Роман Вишняк (1897-1990 г.). Северно от северното гробище, с договор от 23 март 1889 г. градът отстъпва на "Israelitische Cultusgemeinde zu Wiesbaden" гориста местност за изграждане на ново еврейско гробище. Откриването се състои на 14 януари 1891 г. от градския и окръжния равин Михаел Силберщайн (21 ноември 1834 г. - 13 октомври 1910 г.); първото погребение е извършено един ден по-късно. Днес гробището "Friedhof an der Platter Straße" заема площ от 6585^{кв. м.} От архитектурна гледна точка заслужават внимание главният портал на улица Platter Straße, който е проектиран като порта от три части, и траурната зала, построена от архитект Йозеф Хайчер в мавритански стил. Гробището се използва и днес.

Еврейските жители на Бибрих и Мосбах първоначално също погребват своите мъртви във Вехен, а от 1750 г. - в гробището в Шьоне Аусихт. През 1889 г. по тяхно искане на еврейската общност е предоставен парцел с^площ 847^{кв. м} в северния край на общинското гробище Бибрих-Мосбах. До 1939 г. тук са извършени общо 86 погребения. Тук е намерил мястото си за последен покой и еврейският учен д-р Селигман Баер. Във Висбаден-Ширщайн има две еврейски гробища, които са създадени съответно през 1891 г. и 1922 г. Последните погребения са извършени през 1942 г. и 1963 г. Само еврейското гробище в Биерщадт с^площ 599^{кв. м,} създадено през 1890 г., е осквернено от националсоциалистите през 1938 г. след Нощта на счупените стъкла, така че днес не могат да се разпознаят никакви гробове. Мястото е възстановено като мемориал през 1974 г.