John, Otto

Борец от съпротивата, председател на Федералната служба за защита на конституцията

Роден: 19.03.1909 г. в Марбург

умира: 26.03.1997 г. в Инсбрук

Джон посещава реалната гимназия Луизенплац и учи право във Франкфурт на Майн. Първоначално завършва юридическия си стаж там, а след това в окръжния съд във Вехен. През 1935 г. му е присъдена докторска степен.

Поради неприемането на нацисткия режим Джон не избира кариера в държавата, а в крайна сметка става вътрешен адвокат в Луфтханза. Негов началник е д-р Клаус Бонхьофер, брат на теолога и борец от съпротивата д-р Дитрих Бонхьофер. Чрез този контакт Йоан се включва в постепенно формиращата се опозиция и участва в подготовката на опита за преврат от 20 юли 1944 г. След неуспеха на "Валкирия" брат му Ханс Йоан, който също участва, е осъден на смърт за държавна измяна и разстрелян на 23 април 1945 г. Джон успява да избяга в Англия на 24 юли 1944 г., където първо е хвърлен в затвора като "вражески чужденец". През 1946/47 г. той се грижи за германски военнопленници. През пролетта на 1948 г. се жени за еврейската емигрантка Маргарете Майнцер.

През 1951 г. двойката се завръща в Германия по предложение на федералния президент Теодор Хойс, където Джон поема поста ръководител на Федералната служба за защита на конституцията в Кьолн благодарение на британската намеса против волята на федералния канцлер Конрад Аденауер. Джон е един от малцината завърнали се емигранти, които успяват да заемат ръководен пост в новосъздадената Федерална република. Десните кръгове очернят Джон като "предател на страната". След честванията на 20 юли Джон изчезва от Западен Берлин през 1954 г. при обстоятелства, които все още не са напълно изяснени, и се появява отново в Източен Берлин, където обяснява, че е дошъл в ГДР доброволно, за да агитира за обединението, срещу ремилитаризацията на ФРГ и нарастващото влияние на старите националсоциалисти. След по-нататъшни разпити от съветската тайна служба КГБ Джон бяга обратно на Запад през декември 1955 г., където е арестуван и "... осъден на четири години затвор за държавна измяна въз основа на грабителски косвени доказателства на съдии, които са направили кариера в нацисткото правосъдие преди и по време на войната". (Ото Джон). Така започва борбата му за реабилитация. През 1986 г. федералният президент Рихард фон Вайцзекер му отпуска специална пенсия.

В правната си дисертация "Процесът срещу Ото Джон", за която авторът Клаус Шефер проучва и архиви, които не са били достъпни преди падането на комунизма през 1989 г., той обобщава, че според настоящата правна ситуация може да се приеме, че Джон е трябвало да бъде оправдан, ако процесът е бил възобновен.