Джон, Ханс

Адвокат, борец от съпротивата

Роден: 31.08.1911 г. в Трейса

Умира: 23 април 1945 г. в Берлин

След като завършва Държавната реална гимназия във Висбаден, син на пруски геодезист, преместен тук от Трейса през 1922 г., Джон учи право във Франкфуртския университет, както и брат му Ото Джон, който е с две години по-голям. През последните години на Ваймарската република Джон първоначално се изявява като симпатизант на СДПГ, понякога и на анархосиндикализма, а след това и на Германската социалистическа работническа партия. В крайна сметка той се сближава все повече с КПД и около 1931 г. - подобно на братята Фриц и Гюнтер Берхан и Херман Маас, син на градския съветник от СПД Йоханес Маас - се присъединява към малката висбаденска група на пролетарско-революционни писатели, които се срещат повече или по-малко редовно в задната стая на кръчмата "Zum Elefant", не на последно място, за да обсъждат критично собствените си кратки литературни текстове. В същата сграда, на ъгъла на Валрамщрасе и Франкенщрасе, се намирал и партийният офис на КПД. След като полага основния държавен изпит по право и получава докторска степен, Джон работи за кратко време като научен сътрудник в Лайпцигския университет, а след това, от лятото на 1939 г., на същата длъжност в Института по въздушно право към университета "Фридрих Вилхелм" в Берлин, ръководен от проф. д-р Рюдигер Шлайхер.

Привлечен на военна служба през юни следващата година, Джон получава няколко сериозни огнестрелни рани на Източния фронт през март 1942 г. Поради това унтер-офицерът е уволнен от Вермахта през 1943 г., след което веднага подновява научната си работа. Брат му Ото, който работи за Луфтханза и с когото живее в Берлин-Далем, скоро въвлича Джон в усилията на военните и гражданските съпротивителни кръгове за сваляне на столицата на Райха и на много други места в Германия по това време. Той е информиран не само, че в тези дейности участват хора като бившия генерал-полковник Лудвиг Бек, бившия министър на вътрешните работи на народната държава Хесен Вилхелм Лойшнер и първи лейтенант д-р Фабиан фон Шлабрендорф, санитарен офицер на първия офицер от Генералния щаб на група армии "Център" полковник Хенинг фон Тресков, но и бившият кмет на Лайпциг д-р Карл Гьорделер. Той дори се запознава лично с него по време на конспиративна среща, която се провежда в апартамента на Джон в края на 1943 г. Ханс Джон участва и в кореспондентска среща там на 17 юли 1944 г. между д-р Клаус Бонхьофер, главен съветник на Дойче Луфтханза и началник на Ото Джон с многобройни връзки с военни и граждански съпротивителни кръгове, и първи лейтенант Вернер фон Хефтен, санитарен офицер на полковник Клаус Граф Шенк фон Щауфенберг. Фон Хефтен казва на партньорите си в диалога, че "нещо ще се случи" и че ще бъде "страхотно", ако Бонхьофер успее да предостави гражданската авиация за плана за преврат. Братята Йоан, които в продължение на месеци са подкрепяли финансово и материално и капитан Лудвиг Гере, укриващ се боец от съпротивата, както и са осигурявали и набавяли жилища, се срещат отново с д-р Клаус Бонхьофер в апартамента си през нощта на 20 срещу 21 юли и празнуват погрешното предположение, че граф Шенк фон Щауфенберг и неговите съзаклятници са успели.

През следващите дни Джон участва в няколко тайни срещи, за да координира по-нататъшното си поведение. Докато д-р Ото Джон успява да избяга от Германия на 24 юли, брат му е арестуван през август 1944 г. и през следващите няколко месеца е подложен на жестоки изтезания, за да изтръгне информация от все още комунистически настроения човек. На 2 февруари 1945 г. той е осъден на смърт от "Народния съд". През нощта на 22 срещу 23 април д-р Ханс Йоан е отведен на място близо до берлинския център за задържане в килии на улица "Лертерщрасе" 3 заедно с няколко други затворници, сред които д-р Клаус Бонхофер и проф. д-р Рюдигер Шлайхер, и там е разстрелян от ескадрон на СС. В гробището Dorotheenstädtischer Friedhof, където жертвите на убийството през тази нощ са хвърлени в масов гроб, паметна плоча напомня за престъплението, извършенОто Джон, който е с две години по-голям. През последните години на Ваймарската република Джон първоначално се изявява като симпатизант на СДПГ, понякога и на анархосиндикализма, а след това и на Германската социалистическа работническа партия. В крайна сметка той се сближава все повече с КПД и около 1931 г. - подобно на братята Фриц и Гюнтер Берхан и Херман Маас, син на градския съветник от СПД Йоханес Маас - се присъединява към малката висбаденска група на пролетарско-революционни писатели, които се срещат повече или по-малко редовно в задната стая на кръчмата "Zum Elefant", не на последно място, за да обсъждат критично собствените си кратки литературни текстове. В същата сграда, на ъгъла на Валрамщрасе и Франкенщрасе, се намирал и партийният офис на КПД. След като полага основния държавен изпит по право и получава докторска степен, Джон работи за кратко време като научен сътрудник в Лайпцигския университет, а след това, от лятото на 1939 г., на същата длъжност в Института по въздушно право към университета "Фридрих Вилхелм" в Берлин, ръководен от проф. д-р Рюдигер Шлайхер.

Привлечен на военна служба през юни следващата година, Джон получава няколко сериозни огнестрелни рани на Източния фронт през март 1942 г. Поради това унтер-офицерът е уволнен от Вермахта през 1943 г., след което веднага подновява научната си работа. Брат му Ото, който работи за Луфтханза и с когото живее в Берлин-Далем, скоро въвлича Джон в усилията на военните и гражданските съпротивителни кръгове за сваляне на столицата на Райха и на много други места в Германия по това време. Той е информиран не само, че в тези дейности участват хора като бившия генерал-полковник Лудвиг Бек, бившия министър на вътрешните работи на народната държава Хесен Вилхелм Лойшнер и първи лейтенант д-р Фабиан фон Шлабрендорф, санитарен офицер на първия офицер от Генералния щаб на група армии "Център" полковник Хенинг фон Тресков, но и бившият кмет на Лайпциг д-р Карл Гьорделер. Той дори се запознава лично с него по време на конспиративна среща, която се провежда в апартамента на Джон в края на 1943 г. Ханс Джон участва и в кореспондентска среща там на 17 юли 1944 г. между д-р Клаус Бонхьофер, главен съветник на Дойче Луфтханза и началник на Ото Джон с многобройни връзки с военни и граждански съпротивителни кръгове, и първи лейтенант Вернер фон Хефтен, санитарен офицер на полковник Клаус Граф Шенк фон Щауфенберг. Фон Хефтен казва на партньорите си в диалога, че "нещо ще се случи" и че ще бъде "страхотно", ако Бонхьофер успее да предостави гражданската авиация за плана за преврат. Братята Йоан, които в продължение на месеци са подкрепяли финансово и материално и капитан Лудвиг Гере, укриващ се боец от съпротивата, както и са осигурявали и набавяли жилища, се срещат отново с д-р Клаус Бонхьофер в апартамента си през нощта на 20 срещу 21 юли и празнуват погрешното предположение, че граф Шенк фон Щауфенберг и неговите съзаклятници са успели.

През следващите дни Джон участва в няколко тайни срещи, за да координира по-нататъшното си поведение. Докато д-р Ото Джон успява да избяга от Германия на 24 юли, брат му е арестуван през август 1944 г. и през следващите няколко месеца е подложен на жестоки изтезания, за да изтръгне информация от все още комунистически настроения човек. На 2 февруари 1945 г. той е осъден на смърт от "Народния съд". През нощта на 22 срещу 23 април д-р Ханс Йоан е отведен на място близо до берлинския център за задържане в килии на улица "Лертерщрасе" 3 заедно с няколко други затворници, сред които д-р Клаус Бонхофер и проф. д-р Рюдигер Шлайхер, и там е разстрелян от ескадрон на СС. В гробището Dorotheenstädtischer Friedhof, където жертвите на убийството през тази нощ са хвърлени в масов гроб, паметна плоча напомня за престъплението, извършено само малко преди пълното обкръжаване на Берлин от съветски и полски бойни части.