Бек, Лудвиг Август Теодор

Роден: 29 юни 1880 г. в Бибрих на Рейн
Умира на: 20 юли 1944 г. в Берлин

Лудвиг Бек, син на собственика на фабриката и собственик на Rheinhütte, Лудвиг Бек, завършва Хуманитарната гимназия във Висбаден през 1898 г. Той иска да стане офицер. На 12 март 1898 г. Бек се присъединява към пруския полеви артилерийски полк № 15 в Страсбург като прапоршчик. Още в началото на кариерата си той се отличава с чувството си за дълг. Още през 1908 г. успява да постъпи във Военната академия в Берлин, след което е преместен в Генералния щаб. По време на Първата световна война Бек е разположен изключително на Западния фронт. Крахът на армията и краят на империята през 1918 г. го засягат особено тежко и го вкарват в лична криза, още повече че младата му съпруга Амалия, родена Пагенщехер, също умира през 1917 г., докато ражда дъщеря.

Лудвиг Бек е приет в 100-хилядната армия на Ваймарската република и служи на различни командни длъжности. В кариерата му се редуват военна служба и работа в генералния щаб. След така нареченото "завземане на властта" от националсоциалистите Бек приветства правителствената програма на Хитлер, по-специално преразглеждането на Версайския договор. Той подкрепя реорганизацията на германската армия и се застъпва за създаването на модерна, мощна армия. Бек прави самостоятелна кариера. На 1 октомври 1933 г. е назначен за началник на службата за войските в командването на армията на Министерството на райхсвера, титла, която през 1935 г. е променена на началник на Генералния щаб на армията. На този пост той отговаря за оперативната подготовка и командването на сухопътната война.

Това е и мястото, където Бек се трансформира от чисто военно към отговорно, гражданско мислене. Няколко етапа по пътя са причина за тази промяна. Началото е поставено с така наречения пуч на Рьом от 30 юни 1934 г., при който Хитлер хладнокръвно убива генералите Курт фон Шлайхер и Курт фон Бредов, наред с ръководството на SA. Бек е особено възмутен от липсата на реакция от страна на останалите генерали от Вермахта след убийствата. Полагането на клетва от страна на Райхсвера лично пред Хитлер след смъртта на президента на Райха Паул фон Хинденбург на 2 август 1934 г. е следваща стъпка. Сега Райхсверът вече не е обвързан с конституцията, а само пряко с Хитлер. Бек описва този ден като "най-мрачния ден в живота си" и иска да подаде оставка. Той е възпрепятстван с мотива, че никой извън армията няма да разбере подобна стъпка.

Обявлението на Хитлер на 5 ноември 1937 г., че иска да реши германския въпрос в Европа със сила, го разтърсва дълбоко, тъй като трябва да осъзнае, че иска да злоупотреби с Вермахта за война. Бек обаче реагира едва след изявлението на Хитлер през май 1938 г., че иска да разбие Чехословакия чрез военни действия. Според него това може да означава само война, за която Германия не е била подготвена. С позицията си той не е искал да носи отговорност за "всякакви националсоциалистически военни авантюри".

В три големи меморандума той изтъква опасностите от бъдеща война, която в крайна сметка може да означава единствено унищожаване на Германия. Той ясно излага последствията, за да попречи на Хитлер да осъществи военните си планове. Когато Хитлер окончателно забранява тези нежелани интервенции и Бек усеща, че няма подкрепа в Генералния корпус, той подава оставката си. След подаването на оставката си Бек остава в Берлин. Занимава се интензивно с изучаване на военна история. Постепенно се включва и в съпротивителните кръгове. Успява да установи връзки между гражданската опозиция и военната съпротива. Всички го определят като "главата" на съпротивителното движение и той трябва да стане държавен глава в едно бъдещо ново правителство. "Въстанието на съвестта" се проваля, а опитът за покушение срещу Хитлер на 20 юли 1944 г. се проваля. Самият Бек е арестуван още същата нощ в Бендлерблока в Берлин. Докато съзаклятниците около полковник Клаус граф Шенк фон Щауфенберг са разстреляни в двора, на него му е дадена възможност да се самоубие, но два опита се провалят. В крайна сметка тежко раненият мъж е застрелян от един сержант. На негово име е кръстено основно училище във Висбаден. От 2004 г. в града се присъжда и наградата за гражданска смелост "Лудвиг Бек".