Преминаване към съдържанието
Енциклопедия на града

Ирмгард (също Ирменгард) графиня на Насау , родена фон Хоенлое-Вайкерсхайм

Ирмгард (също Ирменгард) графиня на Насау , родена фон Хоенлое-Вайкерсхайм

покровителка на Зоненберг

родена: около 1315 г.

умира: 03.01.1371 г. в абатство Либенау близо до Вормс


Ирмгард, вдовица на бургграф Конрад III от Нюрнберг от 1334 г., се омъжва за сина на крал Адолф, граф Герлах I от Насау (ок. 1283-1361), през 1337 г. През 1338 г. тя участва в посещението на император Луи IV във Висбаден през септември.

През 1344 г. граф Герлах назначава синовете си Адолф и Йохан за свои наследници и през 1346 г. им прехвърля управлението на Насау-Висбаден-Идщайн и Насау-Вайлбург. Тъй като обаче той запазва приходите от многобройните данъци и други доходи за никак не малкото си домакинство с графиня Ирмгард във Висбаден и вероятно също в замъка Зоненберг, на съпругата му остава да осигури с дял от наследството двамата си синове от брака ѝ с граф Герлах - Крафт (ок. 1338-1356) и Рупрехт VI (ок. 1340-1390), които са изключени от наследството. Графиня Ирмгард, която на 29 юли 1351 г. вече е получила предоставянето на градски права от император Карл IV за Бургфлекен, принадлежащ на нейния Витум Зоненберг, успява да получи дял от наследството от синовете на граф Герлах на 4 юли 1355 г.През 1355 г. двамата синове на граф Герлах, които все още били под нейно попечителство, получили оскъдното наследство в Зоненберг със селата Клопенхайм и Ауринген като основна компенсация и от него се образувало малкото господарство Насау-Зоненберг, което успяло да запази независимостта си само половин век.

През 1367 г., заедно със сина си Рупрехт и съпругата му Анна, тя подкрепя финансово доведения си син граф Адолф, който е в тежко финансово положение поради участието си в седемгодишния спор за епископството в Майнц, и в замяна получава в залог половината от Висбаден и селата Ербенхайм, Щирщайн и Наурод. Графиня Ирмгард и синът ѝ имали право да пребивават в замъка Висбаден, поради което по същото време било сключено подробно замъчно примирие.

Ирмгард прекарва остатъка от живота си в абатство Кларентал и умира като доминиканска монахиня в абатство Либенау близо до Вормс, където е и погребана. В Зонненберг Ирменгардщрасе е наречена на нейно име.

Литература

Czysz, Walter: Sonnenberg. Die Geschichte eines nassauischen Burgfleckens vom Mittelalter bis zur Eingemeindung nach Wiesbaden, Wiesbaden 1996 [pp. 41-46, 51].

Renkhoff, Otto: Wiesbaden im Mittelalter, Wiesbaden 1980 (Geschichte der Stadt Wiesbaden 2) [pp. 101, 115, 159 f., 169, 200, 263, 356].

списък за наблюдение

Обяснения и бележки