Hopfgarten, Emil Alexander

Скулптор

роден: 08.04.1821 г. в Берлин

умира: 12.09.1856 г. в Бибрих

Син на берлински рудодобивник, Хопфгартен учи скулптура в Берлинската академия на изкуствата и в ателието на Лудвиг Вихман. Като художник на свободна практика той заминава за Италия през 1840 г. и се връща в Берлин през 1844 г., след като натрупва трайни впечатления от Рим, Неапол и Флоренция.

През 1848 г. регентът на Насау ангажира Хопфгартен, след което той открива ателието си в Мосбург в Бибрих. През същата година му е възложено да създаде гробница за руската велика княгиня и херцогиня Елизабет Насауска, младата починала съпруга на херцога на Насау. Той намира съвременен модел в многократно възхвалявания паметник на кралица Луиза на Кристиан Даниел Раух.

Шедьовърът на Хопфгартен обезсмъртява 19-годишната покойница в бял, карарски мрамор без никакъв атрибут на властта. Художественият замисъл е бил да се апотеоз на земната любов - олицетворена от Ерос. Скулптурната орнаментика деликатно се придържа към симетрията и баланса. Връзката между мястото за съхранение и кенотафа препраща към кредото на Лесинг, че смъртта и сънят са близнаци.

Хопфгартен осъществява втория си голям проект - полукръглия цикъл от фигури на колосалните статуи на Христос и евангелистите в строящата се по това време Маркткирхе във Висбаден - със същата амбиция и размах. Вдъхновява се от един актуален модел, който доразвива самостоятелно - фигурата на Христос, замислена от Бертел Торвалдсен за църквата "Фрауенкирхе" в Копенхаген. Хопфгартен умира, докато работи върху този ансамбъл. Неговият ученик Сципионе Джардела довършва монументалната творба до поставянето ѝ в хора през 1892 г. Хопфгартен участва и в проектирането на главния олтар в църквата " Свети Бонифаций". От годината на смъртта му датира макет на Лорелея, а също така има идеи за могъща конна статуя на крал Адолф цу Насау и паметник на гръцкия герой на свободата Ипсиланти.

Хопфгартен намира мястото на последния си покой в гробището на Бибрих.