Преминаване към съдържанието
Енциклопедия на града

Хенце, Ханс Вернер

Хенце, Ханс Вернер

композитор

роден: 01.07.1926 г. в Гютерслох

умира: 27.10.2012 г. в Дрезден


През сезон 1950/51 Хенце е назначен за художествен ръководител и балетен диригент в Хесенския държавен театър във Висбаден от директора Хайнрих Кьолер-Хелфрих. След обучението си в Държавното музикално училище в Брауншвайг той продължава обучението си при Волфганг Фортнер в Института за църковна музика в Хайделберг, където изучава дванадесеттоновата техника и целия репертоар на новата музика в Летните курсове за нова музика в Дармщат и при Рене Лейбовиц в Париж.

Постоянното място във Висбаден трябва да даде на Хенце (който започва да композира още в ранна възраст) основа за по-нататъшната му композиторска работа. Тук обаче той се запознава и с отрезвяващата реалност на всекидневния театрален живот и многократно се стига до търкания с художествения ръководител. Хенце пише празничната музика, "Симфонични вариации", за откриването на "Kleines Haus". Тъй като обаче в оркестрината нямало място за арфа, пиано и челеста, тези инструменти били заличени от партитурата без съгласуване и Хенце трябвало да дирижира произведението "с дупки".

От друга страна, той постига успех. Така например успява да привлече френската танцова звезда Серж Лифар за гостуване (въпреки че мечтата за амбициозна балетна трупа във Висбаден не се сбъдва) и да прокара включването в репертоара на творби от модерни композитори (като Арнолд Шьонберг и Жизелхер Клебе) - никак не малко начинание с оглед на публиката, която в по-голямата си част познава само традиционния репертоар. Тук са създадени или завършени и редица негови собствени композиции.

Сред тях са радиооперата "Ein Landarzt" (по едноименния разказ на Франц Кафка), инцидентната музика за "Der tolle Tag" (по комедията на Бомарше), балетната пантомима "Der Idiot" (по сцени от романа на Достоевски), композиция, поръчана от известната танцьорка и хореографка Татяна Гсовска, и първата опера на Хенце "Булевард на самотата" (интерпретация на романа на абат Прево "Манон Леско"). Това е първият голям успех в кариерата на Хенце. По време на престоя си във Висбаден той успява да се запознае с различните аспекти на театралната работа. В многобройните технически дискусии с музикантите е придобил допълнителни знания за оркестрацията.

С отворената си форма творбите му вече съдържат основните елементи на композиционния стил на Хенце. В техния многостранен тонален език тоналността и атоналността, техниката на монтажа, електронните звуци, Sprechgesang, джазовите елементи и еднакво диференцираната и експресивна тоналност образуват уникален синтез на традиция и авангард.

През 1953 г. Хенце заминава за Италия, която рядко напуска за по-дълго време. Той вече не е обвързан с театър. През 2000 г. Музикалният фестивал в Рейнгау му посвещава портрет на композитора. Наред с многобройните други отличия е награден с Големия кръст за заслуги на Федерална република Германия.

Литература

Abels, Norbert; Schmierer, Elisabeth (ed.): Hans Werner Henze und seine Zeit, Laaber 2013.

Гайтел, Клаус: Ханс Вернер Хенце, Берлин 1969 г.

Petersen, Peter: Hans Werner Henze. In: Die Musik in Geschichte und Gegenwart, Personenteil 8, 2nd ed., Kassel 2002.

Rosteck, Jens: Hans Werner Henze, Berlin 2009.

списък за наблюдение

Обяснения и бележки