Хан, Вилхелм

Протестантски пастор

Роден: 21 март 1882 г. в Бехлинген (област Вецлар)

умира: 01.10.1957 г. във Висбаден

Хаан изучава богословие в Грайфсвалд, Хале и Марбург. Първоначално учи при по-консервативни учители, но техният "библейски подход не ми допадна". Едва в Хале и най-вече при Вилхелм Херман (1846-1922) в Марбург Хан намира жадуваната от него богословска ориентация, която го прави "либерал" през целия му живот. През 1905/06 г. той посещава семинарията в Херборн, а през 1908 г. полага последния си изпит във Висбаден. След военната си служба в Гисен, викариатът му го отвежда в Хахнщетен, Холцхаузен ан дер Хайде и Вайлбург, както и в Паулинен институт във Висбаден. През 1910 г. е помощник-проповедник в Рингкирхе във Висбаден, а от 1928 г. работи тук като пастор.

По време на църковната борба Хаан става представител на Братския съвет на Изповядващата църква, а след края на войната - временен декан на Висбаденския деканат. Учредителният синод, проведен във Фридрихсдорф от 30 септември до 1 октомври 1947 г., решава да обедини протестантските църкви в Хесен и Насау (EKHN) и избира Мартин Ниймьолер за църковен президент. Хан става негов заместник; той е утвърден на този пост от синода през 1950 г. и се пенсионира на 30 юни 1952 г. Още през 1922 г. Хаан е член на учредителния синод на Насау и до 1932 г. е член на синода за Насау.