Грубер, Карл

Католически духовник

Роден: 25.12.1857 г. в Лангеншвалбах (днес Бад Швалбах)

умира: 25.04.1927 г. във Висбаден

Грубер посещава епископския манастир в Монтабаур, учи теология в епископската семинария във Вюрцбург и е ръкоположен за свещеник във Фрайзинг през 1882 г.

Прекарва годините си като капелан в църквата " Свети Бонифаций" във Висбаден, наред с други места. През 1895 г. става ректор с титлата "енорийски свещеник" в новата църква "Мария Хилф" във Висбаден. През 1910 г. епископът го назначава за коадютор (съветник) на болния енорийски свещеник Адам Келер. След смъртта на Келер през 1911 г. енорията е прехвърлена на него. През 1914 г. енорията "Свети Бонифаций" е разделена, а пасторалните окръзи Мария Хилф и Драйфалтигкейт са издигнати в самостоятелни енории. Енориите са обединени в общо сдружение, чийто председател става пастор Грубер. Скоро след това той е назначен и за декан на Висбаденския окръжен капитул.

По време на Първата световна война Грубер полага усилия да осигури пастирска грижа за военнопленниците, грижи се за военните болници и увеличава социалната и благотворителната помощ за страдащото население. За усилията си получава от кайзер Вилхелм II орден "Червен орел" IV степен. Благодарение на неговото енергично застъпничество камбаните на църквата "Свети Бонифаций" не са претопени. Социалните трудности, изострени от Рурската война, продължават и след края на войната и изискват големи организационни умения за продължаване на работата.

По време на мандата на Грубер са построени няколко асоциативни дома, сиропиталището, параклисът на братята и църквата "Света Троица".