Келер, Адам

Католически духовник, духовен съветник

Роден: 11.08.1839 г. в Horbach

умира: 31.05.1911 г. във Висбаден

Келер учи теология във Вюрцбург и Майнц и е ръкоположен за свещеник през 1862 г. След като работи за кратко в Лимбург като епископски капелан, през 1863 г. става учител в латинското училище в Елтвил, а през 1869-84 г. - в учителската семинария в Монтабаур. През 1888 г. става енорийски свещеник и декан във Висбаден, назначен е за църковен съветник (титла монсеньор), а през 1890 г. е назначен за прелат на папския дом. Бил е и военен капелан.

По време на неговото управление броят на католиците във Висбаден се удвоява (1911 г.: 35 000) и се налага разделянето на дотогавашната единна енория " Свети Бонифаций". През 1893/95 г. е построена църквата "Мария Хилф", през 1905 г. - параклис за спешни случаи на Валдщрасе, а през 1910 г. започва строежът на църквата "Троица". Келер умее да придобива дарения, които са в полза на църковните сгради, както и на различни благотворителни институции, като болницата "Свети Йосиф". От 1895 г. до 1900 г. той е епархийски председател на сдруженията на занаятчиите.

В брошура, която претърпява 30 издания, той заема позиция в спор за църковната изповед и защитава преобладаващата католическа практика на покаяние. Публикува също така няколко успешни образователни труда и ръководство за семейни двойки. Неговите проповеди и размисли по-късно са обобщени в четири тома под заглавието "В онези дни".

Бил е рицар на Ордена на Желязната корона III степен, на Ордена на Червения орел IV степен и командор на Ордена на Светия гроб. Келер е смятан за много общителен и като цяло е бил популярен. Още през 1910 г. държавата се съобразява с желанието на църковния съвет и разрешава погребението му в църквата "Свети Бонифаций".