Валдщрасе е жилищен и търговски район, принадлежащ към Бибрих в югозападната част на Висбаден. Днес районът граничи приблизително с главните улици Саарщрасе и Щирщайнерщрасе, Конрад-Аденауер-Ринг, Холщайнщрасе и Ерих-Оленхауерщрасе. Валдщрасе винаги е била важна транспортна връзка от Майнц към горските райони на Таунус. Това е и причината за нейното име. Хората се заселват тук още през каменната епоха, но също така и по времето на римляните и при франките. През Средновековието глинестата и льосовата почва в продължение на векове е използвана като земеделска земя, която се обработва в триполно земеделие.

В средата на XIX в. тук се установяват пазарни градини. През 1871 г. са създадени тухларни и пещи. Вдясно и вляво от Waldstrasse с подкрепата на Spar- und Bauverein се развиват още малки жилищни комплекси "на село" с жилищни блокове и самостоятелни къщи като жилища за работници, железничари, служители на индустриалните предприятия Kalle и Albert и собственици на малки търговски обекти. Въпреки това районът претърпява и загуби през 20. век. Куполната сграда на фирмата Rettenmayer, която някога се е виждала отдалеч, е изчезнала, независимата поща е станала жертва на рационализация, а старата железопътна гара Waldstraße е закрита. Най-значителната историческа загуба е разрушаването на замъка "Гримберге".

Днес тук се намира спортната зала на улица "Конрад-Аденауер-Ринг". В бившия парк на вила "Гримбергхе" се издига католическата църква "Свети Килиан", построена през 1937 г., и енорийската зала на хърватската енория, която е добавена през 2003 г. Протестантската църква "Свети Марк" е осветена през 1954 г. Дотогава съществуващата от 1870 г. протестантска община е принадлежала към главната църква в Бибрих и е извършвала службите си първо в стария Шмелце, а от 1901/02 г. - в Ораниерсшуле (сега Дистервегшуле). През 1914 г. то получава протестантско енорийско помещение и детска градина.