С решение на градския съвет от 23 февруари 1967 г. една от улиците в квартал Биерщадт е наречена на името на лекаря и университетски преподавател Герхард Кач. Герхард Кач е роден в Берлин на 14 май 1887 г. като син на драматурга и художника Херман Кач и съпругата му, драматургката Елизабет Кач, родена Бьотнер. От 1893 г. до 1905 г. Кач посещава гимназия и Френската гимназия в Берлин. След това учи биология, физика и философия в Париж.

От 1906 г. Кач следва медицина в Марбург и Берлин, а през 1912 г. получава докторска степен в Берлин. През същата година става асистент-лекар в общинската болница Хамбург-Алтона, където през 1914 г. става старши лекар. След избухването на Първата световна война Катш отбива военната си служба като лекар на резервен батальон от август 1914 г. до януари 1917 г. и от август до ноември 1918 г. През 1917 г. Катш получава отпуск от армията по настояване на академичния си преподавател Густав фон Бергман и се хабилитира в Марбургския университет.
След края на Първата световна война Катш остава в Марбург като старши лекар при своя ментор фон Бергман, а през 1920 г. се премества с него в университетската болница във Франкфурт на Майн, където е назначен за доцент. През 1926 г. Катш е назначен за главен лекар в медицинската клиника на болница "Хайлиг-Гайст" във Франкфурт на Майн, а през 1928 г. е назначен за директор на медицинската клиника в Грайфсвалд и за професор по вътрешни болести в Грайфсвалдския университет.

Работата и изследванията на Катш са съсредоточени върху захарния диабет. За да се подобрят изследванията и лечението на диабета, Катш съдейства за създаването на "Диабетния дом на фондация "Арндт Гарц" на остров Рюген. През 1937 г. лекарят написва "Тезисите на Гарц" - метод за лечение на диабета, и поставя началото на промяна в парадигмата при характеризирането на заболяването. Катш признава диабета за лечимо заболяване.

Катш основава лечението си на система от четири стълба: диета, инсулин, работа и обществен живот. Катш се опитва да приложи тази концепция на практика в своя дом за диабетици на остров Рюген.

След като националсоциалистите идват на власт през 1933 г., медицинските изследователи обсъждат дали диабетиците трябва да бъдат включени в националсоциалистическата програма за наследствено здраве и да бъдат стерилизирани. В рамките на този дебат Катш повтаря своите "тези на Гарц" и твърди, че въпреки че диабетиците са болни, болестта е лечима. Той отхвърля стерилизацията по принцип, но не я изключва в отделни случаи.

Различни речи и лекции показват, че въпреки резервите си по отношение на общата стерилизация на диабетиците, Катш се е аргументирал по принцип в рамките на парадигмите на нацистката расова хигиена и концепцията на националсоциалистите за обществено здраве. В дискусията за включването на диабетиците в процесите на принудителна стерилизация Катш в крайна сметка надделява. Засегнатите по принцип не са били обект на "Закона за предотвратяване на наследствено болно потомство" от 14 юли 1933 г.

През 1937 г. Кач става партиен кандидат на НСДАП и получава партийната си членска карта през 1943 г. Като член на "Stahlhelm - Bund der Frontsoldaten" Кач е прехвърлен и в SA през 1933/34 г., където има ранг обершарфюрер. Кач вероятно е заемал и длъжността Sturmbannarzt в SA. Герхард Катш е бил и поддържащ член на СС и на Националсоциалистическия летателен корпус. Подкрепящите членове на СС образуват подорганизация на СС, към която могат да се присъединят и нечленове на НСДАП и която служи за събиране на дарения за създаването и разширяването на СС. Никаква формална служба в СС не е била свързана с финансовите вноски, които обикновено се изплащали ежемесечно. Освен това са документирани членства в Националсоциалистическата организация за народно благосъстояние, Райхслуфтшуцбунд и Райхсколониалбунд.

В непосредствено следвоенния период, вероятно през 1946 г., Кач разглежда отношенията си с НСДАП и нацисткия режим в писмено изявление. В това изявление той подчертава, че привързаността му към еврейския помощник, лекаря Алфред Люблин, е довела до конфликти с партията. Кач също така съобщава за опити за доносничество. През 1935 г. от него е поискано в кратък срок да представи удостоверение за произход. Освен това е запазено искане на райхсмайстора на науката, образованието и националното възпитание от октомври 1938 г. да представи удостоверение за произход на съпругата си, за да се допълни личното му досие. След това Катш представя удостоверението за произход на съпругата си. Партийната кореспонденция на Кач също така съдържа доказателства, че той действително е бил обект на нападки от страна на колеги заради предполагаемия си "неарийски" произход. През 1944 г. Паул Рощок, комисар по медицинската наука и изследвания към нацисткия генерален комисар за медицинската и здравната служба, отправя запитване за интерниста от няколко колеги на лекаря и от нацисткото сдружение на преподавателите в университета в Грайфсвалд. Причината за това е намерението да се повери на Кач професорско място в по-голям университет. В отговор на това запитване в края на март 1944 г. лидерът на нацистките преподаватели в Грайфсвалд Гюнтер Шулце потвърждава, че няма никакви резерви към Катш.

Нападения или професионални недостатъци не можели да бъдат доказани. Съответно през 1944 г. Катш е бил разглеждан и като кандидат за професор в по-голям университет. В същото време остава неясно дали вътрешноуниверситетските атаки срещу Кач са били причина и за големия брой негови членства в нацистки организации.

Остава под въпрос и дали предполагаемата подкрепа на Кач за неговия асистент Люблин всъщност е била причина за враждебността на преподавателите от Грайфсвалдския университет. Във всеки случай в съвременните документи няма доказателства за активна подкрепа за Люблин.

Началото на Втората световна война също оказва влияние върху медицинската дейност на Кач. През 1940 г. той предлага на декана си преподаването да бъде преместено в голяма военна болница. Предложението не е последвано.

Самият Катш става консултант-интернист за медицинската служба във II военен окръг и отговаря за управлението на резервните болници в Грайфсвалд. Като военен лекар Катш няколко пъти по време на войната е изпращан в близост до фронта на Балканите и в Украйна. След нахлуването в Съветския съюз през юни 1941 г. на Катш е възложено медицинското наблюдение и грижи за лагера за военнопленници Сталаг II С. Като консултант-интернист Катш работи в тясно сътрудничество и с Военномедицинската инспекция, по-специално с главния консултант-интернист на Военномедицинската инспекция Курт Гутцайт. В хода на тази работа Катш участва и във военни изследователски проекти и участва в конференции, като например "Работната конференция на Изток", организирана от Военномедицинската инспекция през март 1943 г. На тази конференция Карл Гебхардт и колегата му Фриц Фишер представят резултатите от експериментите си със сулфонамид върху умишлено ранени затворници от концентрационния лагер Равенсбрюк. По този начин Катш е информиран за престъпните експерименти с хора в системата на германските концентрационни лагери най-късно до този момент.

В медицинската клиника в Грайфсвалд Кач и неговият старши лекар Мартин Гулцов провеждат т.нар. експерименти с хранене на съветски военнопленници от лагера за военнопленници, които са му възложени от ноември 1941 г. Експериментите са имали за цел да изследват метаболитни нарушения, които се появяват в резултат на недохранване.

Тези експерименти са проведени върху 16 военнопленници. Трима военнопленници умират, а тринадесет се възстановяват. След лечението си няколко от тези оздравели военнопленници са използвани като принудителни работници в клиниката в Грайфсвалд и в селското стопанство. При тези експерименти Герхард Кач се интересува не само от спасяването на човешки животи, но и от създаването на хранителни и физиологични знания. Те са представлявали косвен интерес за Вермахта и военната медицина и са били считани за значими за военната икономика.

Когато в края на войната Червената армия настъпва към Грайфсвалд, Катш е част от седемчленна германска капитулационна делегация, която договаря предаването на град Грайфсвалд без бой в Анклам. Катш описва събитията в доклад, който сам написва след 1945 г. Не е ясно каква точно роля е изиграл в капитулацията на града. Във всеки случай никак не е било необичайно високопоставен медицински офицер да участва в някое от многобройните децентрализирани преговори за капитулация на части и подразделения на Вермахта в последните дни на "Третия райх". Централните описания на следвоенния период, по-специално драстичното описание на предполагаемата опасност за собствената му личност, са написани до голяма степен от самия Кач. Снимки документират присъствието му на среща с Червената армия, но вече не е възможно да се реконструира точно каква роля е играл Кач в тези преговори.

Сигурно е само, че самият Кач многократно повдига темата за участието си в капитулацията на Грайфсвалд и накрая през 1952 г. е обявен за почетен гражданин на Грайфсвалд. В Германската демократична република Качс е в състояние да продължи изследванията си и получава интензивна подкрепа. Той написва многобройни изследвания, ръководи няколкостотин дисертации и хабилитации, получава допълнителни заплати и надбавки за разходи и пътува в чужбина, за да изнася лекции и да участва в конгреси. През 1952 г. му е присъдена Националната награда на ГДР, през 1953 г. Кач става пълноправен член на Германската академия на науките, а през 1954 г. е назначен за ректор на университета в Грайфсвалд. Заема този пост до 1957 г. През 1955 г. е приет за член на Леополдина.

Катш неколкократно председателства Германския конгрес на интернистите (Отваря се в нов раздел) във Висбаден, а през 1953 г. става председател на Германското дружество по вътрешни болести, което функционира като общогерманска асоциация до 1959 г. Катш получава и множество отличия. През 1951 г. е удостоен с почетното звание "Заслужил лекар на народа" в ГДР. През 1953 г. университетът в Грайфсвалд го прави почетен сенатор. През 1956 г. е удостоен със званието "Изтъкнат учен на народа". Година по-късно университетът в Грайфсвалд му присъжда почетна докторска степен и почетната верига на университета. Той умира в Грайфсвалд на 7 март 1961 г.

Ролята на Герхард Кач по време на "Третия райх" е предмет на противоречиви дебати от средата на 90-те години на миналия век. Още през 1994 г. по време на Деня на диабетиците в Берлин се провежда демонстрация срещу продължаващото присъждане на медала "Герхард Кач", създаден през 1979 г., от Германското дружество за борба с диабета. През 2001 г. диабетологът Михаел Бергер отказва да бъде удостоен с медала "Герхард Кач". Бергер не само критикува ролята на Кач в "Третия райх", но и призовава за по-реалистична оценка на приноса на Кач в германските изследвания на диабета. Критиката на Бергер доведе до свикването на историческа комисия от Германското дружество по диабет.
Комисията, съставена изключително от лекари, оценява предимно медицинските постижения на Кач. По въпроса за връзката му с националсоциализма и неговата здравна политика обаче експертният доклад следва изявленията на Кач от следвоенния период. Първоначално експертният доклад няма преки последици. При връчването му през 2023 г. медалът "Герхард Катш" е преименуван на Почетен медал на Германското дружество за борба с диабета, след като по-новите изследвания на медицинската история показват, че вече не може да се изключи, че Катш е действал неетично по време на националсоциалистическата епоха, както заявява Германското дружество за борба с диабета.

Историческата експертна комисия, назначена от градския съвет през 2020 г., за да преразгледа зоните за движение, сградите и съоръженията, кръстени на хора в столицата на провинция Висбаден, препоръча преименуването на улица Герхард-Кач, заради членството на Кач в различни националсоциалистически организации (NSDAP, SA, искащ член на SS, подкрепящ член на NSFK, NSV, RKB, RLSB). Той е бил и функционер на SA като Обершарфюрер и Щурмбаннарц и по този начин активно е подкрепял националсоциалистическата държава. Преди 1933 г. е член на националистическата група "Стоманена каска - съюз на фронтоваците" (Stahlhelm - Bund der Frontsoldaten). Кач публично изразява националсоциалистическата идеология в писания и речи, като се застъпва за здравната политика и расовата хигиена на нацисткия режим. По този начин той публично се ангажира с националсоциализма.

През юни 1941 г. Катш е натоварен и с медицинското наблюдение и грижи за лагера за военнопленници Stalag II C. В хода на тази работа от ноември 1941 г. той провежда т.нар. хранителни експерименти върху 16 съветски военнопленници. По тези причини Катш е участвал в умишленото увреждане на други хора между 1933 и 1945 г.