През 1953 г. на мястото на бившата синагога на Михелсберг е издигнат малък мемориал със стела от визбаденския художник Егон Алтдорф. На него е изписан надписът "Любовта е съвестта на света". По-късно в зоната, която е преименувана на Хайнрих-Хайне-Анлаге, са добавени няколко паметни плочи, а при създаването на днешния мемориал на убитите евреи от Висбаден тя е частично застроена. Тази структура, която е открита за обществеността на 27 януари 2011 г., маркира цялата площ на бившия терен на синагогата. Уличното оформление я разделя на две съответни зони. Най-важните дати на повече от 1500 души от еврейски произход, живели в града и станали жертва на нацистката расова мания, са представени на лента с имена, която обикаля мястото на нивото на очите и се осветява след настъпването на тъмнината.

От 1968 г. на Бернхард-Шварц-Щрасе 17 в Щирщайн паметник на визбаденския художник и преподавател по изкуство проф. д-р Волф Шпеман напомня за синагогата, която е била нападната, осквернена и подпалена от нацистки расисти през 1938 г. В мемориала са интегрирани каменна розета и останки от някогашната ограждаща стена. Стълб от входното антре на синагогата в Михелсберг е поставен като единствена реликва в двора на новата синагога, построена през 1966 г. на Фридрихщрасе 33, където от 1970 г. е изложен и бронзов релеф от Волф Шпеман с изречението на пророк Йеремия "Ден и нощ оплаквам убитите от моя народ". На мястото на бившата синагога в Бибрих паметна плоча и многоезична "Стела за толерантност", създадена от визбаденския художник Карл-Мартин Хартман, напомнят за съдбата на преследваните евреи. От 1980 г. паметна плоча на Постщрасе 7 в Биерщадт също напомня за някогашната синагога, която се е намирала там.

През 2002 г. във фоайето на кметството е открита стая, в която може да се получи широка информация за съдбата на еврейските преследвания. През 1992 г. пред къщата на Alexandrastraße 8 е поставена паметна плоча с имената на 16-те обитатели на бившата "еврейска къща", които са били депортирани и убити или подтикнати към самоубийство. През 1994 г. художникът Марк ван ден Брук проектира мемориал в Норденщат с 14 правоъгълни стоманени стели, на които са поставени малки месингови плочи с имената на евреите, депортирани в лагерите за геноцид на 10 юни и 28 август 1942 г. Мемориалните плочи напомнят за адвоката и писател д-р Сали Гросхут, за осемте еврейски граждани, убити от нацисткия режим в Дотцхайм, за изгонването на еврейските членове на гимнастическия и спортен клуб "1861 Зоненберг" и за трима съветски принудителни работници, убити в Клопенхайм малко преди края на войната. В южното гробище се намира паметният камък на месарския гилд от Висбаден за неговите членове, загинали по време на Първата световна война, или за техните синове, който вероятно е преместен там от мястото на кланицата през 60-те години на ХХ в. и на който има допълнителна плоча в памет на седем колеги, станали жертва на нацистките расисти в концентрационния лагер (участък С 1, западен край). В еврейското гробище в Биерщадт пресечена пирамида с дванадесет гравирани имена на жертви напомня за членовете на общността, които са били депортирани там, както и за тези от Игщадт.

От 2006 г. насам информационни стели са издигнати последователно на няколко автентични места на преследване, като например пред външната стена на бившия съдебен затвор на Албрехтщрасе 29, след това срещу Паулиненщрасе 9, където по това време се е помещавало полево управление на франкфуртското Гестапо, както и на площад Гешвистер-Щок-Плац в памет на еврейските деца, преследвани и убити по време на "Третия райх". От 2010 г. мемориалът на депортацията Schlachthoframpe, реализиран от мултимедийния артист от Франкфурт Фолрад Кутшер и художника на спрей от Висбаден Йорк Хауф, хвърля светлина върху ужасните събития, случили се някога на мястото източно от коловозите на главната жп гара. В края на 1997 г. на сградата на Луизенплац 5, бившата Alte Münze, е открита паметна плоча, изработена от тогавашната дармщатска скулпторка Ан Харинг, в памет на намиращия се там от пролетта до лятото на 1933 г. център за задържане и изтезания на SA.

Паметта за многобройните противници на националсоциализма във Висбаден се съхранява чрез мемориални плочи на обществени места или чрез подобни форми на възпоменание. Съдбата на борците, които не са участвали в съпротивата, е обяснена с паметни плочи в района на някои училища, кръстени на тях, като например училището "Вилхелм Лойшнер" и училището "Карло Мирендорф", и двете в Майнц-Костхайм, и училището "Алфред Делп" във Висбаден-Фрауенщайн. На външната стена на дългогодишната му резиденция на адрес Brentanostrasse 3 е поставена паметна плоча в чест на пастор Д. Мартин Ниймьолер. В парламента на провинция Хесен бюст напомня за Вилхелм Лойшнер, носител на най-високото отличие на тази федерална провинция. Неговият портрет, както и този на генерал-полковник в оставка Лудвиг Бек, също е една от 50-те хесенски личности, представени в инсталацията "Himmel über Hessen. Licht-gestalten", която Vollrad Kutscher създава за новата пленарна сграда, открита през 2008 г. Мемориалът на концентрационния лагер "Unter den Eichen" в Карл-фон-Ибел-Вег е открит през 1991 г. Постоянната изложба е посветена на града като важно място на нацисткия режим, на антинацистката съпротива и на условията в затвора на затворените там предимно люксембургски противници на нацизма. Срещу Бахнхофщрасе 63 през 1992 г. е предаден на обществеността голям мемориал, иницииран от Адам Щраус от Асоциацията на германските синти и роми - регионална асоциация Хесен, и създаден от художниците Ойген Райнхард и Йозеф Райнхар от работилницата за синти в Алберсвайлер в Пфалц.

В южното гробище има почетно поле за принудителните работници и политическите жертви на нацистката тирания (секция C 1) и друго с мемориален ансамбъл за 171 поименни жертви от институциите за "евтаназия" и концентрационните лагери (секция U 11). Паметен камък в памет на жертвите на тази нечовешка идеология е издигнат и пред стъпалата към главния вход на бившия държавен дом. Освен това около 40 улици и площади и не съвсем половината от броя на училищата и други сгради и институции носят имената на жертви на нацисткия режим или на дейци на антинацистката съпротива. В много случаи там са поставени и паметни плочи. От 2005 г. до лятото на 2016 г. в центъра на града и в предградията са положени над 650 "Stolpersteine" с имената и датите на живот, депортиране и убийство на предимно еврейски жертви на нацисткия режим.