Фрайер, Ханс

Социолог, философ на културата

Роден: 31/07/1887 в Лайпциг

Умира на 18.01.1969 г. в Еберщайнбург (близо до Баден-Баден)

След като завършва следването си, защитава докторска дисертация и хабилитация в Лайпциг, през 1922 г. Фрайер е назначен за професор по философия в университета в Кил. През 1925 г. поема първата катедра по социология в Германия в Лайпциг. По време на нацистката епоха той става професор в Института за културна и универсална история, наследявайки премахнатата катедра по социология.

От 1935 г. е и директор на Германския културен институт в Будапеща, а от 1938 г. преподава като гост-професор по германска културна история в тамошния университет. След края на войната Фрайер възобновява преподавателската си дейност в Лайпциг, но през 1948 г. трябва да се откаже от нея поради явната си близост с националсоциализма. Установява се във Висбаден като служител на издателство "Брокхаус". През 1953-55 г. преподава в университета в Мюнстер, където получава и статут на почетен професор. През 1954 г. и след пенсионирането си няколко пъти е гостуващ професор в Анкара и помага за създаването на социологически институт.

Фрайер стои в традицията на Георг Вилхелм Фридрих Хегел и определя Вилхелм Хайнрих фон Рил и Вилхелм Дилтей от Бибрих като свои интелектуални бащи.

Дори след Втората световна война Фрайер не изоставя противоречивата си консервативна позиция в критичните си към цивилизацията анализи на времето. По-специално трудовете му "Theorie des gegenwärtigen Zeitalters", "Schwelle der Zeiten" и "Weltgeschichte Europas" - за последния получава Висбаденската награда за култура и Федералния кръст за заслуги за цялото си творчество - привличат голямо внимание и стимулират трайни дебати.