Айбах, Лудвиг Вилхелм

Протестантски пастор

роден: 23.12.1810 г. в Dietz

умира: 06.11.1868 г. във Висбаден

Айбах изучава протестантско богословие в Бон, а през 1830 г. е приет в семинарията за проповедници в Херборн. След като полага богословски изпит през 1831 г., той преподава в латинското училище на баща си в Диец, преди да стане пастор в Ербах/Райнгау през 1835 г. През 1838 г. е преместен във Верхайм, а през 1839 г. става втори пастор в Идщайн.

От 1844 г. е пастор във Висбаден, а през 1851-56 г. е и училищен инспектор. През 1856 г. става декан, през 1860 г. - църковен съветник, а през 1868 г. - консисториален съветник в новосъздадената Кралска консистория за (пруския) административен окръг Висбаден без Франкфурт на Майн през 1867 г. Принадлежащ богословски към "позитивните" (десните), той трябва да се справя със свободомислещото движение, вдъхновено от Йоханес Ронге (1813-1887), също във Висбаден, и със старолютеранските течения, които водят началото си от капелмайстора Фридрих Август Брун (1819-1895) в Щайден/Лан. Айбах е свързан с Външната и особено с Вътрешната мисия. През 1851 г. той става председател на "Сдружението за протестантската църква в херцогство Насау", основано в Кирберг през 1850 г. През 1853 г. основава спасителен център във Висбаден; през 1857 г. участва в основаването на " Paulinenstift" във Висбаден. Домът за възрастни хора и домът за слепи първоначално също са под грижите на Айбах. През 1859 г. той е един от основателите на "Мисионерско сдружение за протестантската църква в Насау". След анексирането на Насау през 1866 г. Айбах полага усилия да запази наследството на църквата в Насау. Той не доживява да види завършването на изготвените от него църковни и синодални разпоредби (1877 г.).