Buttlar-Brandenfels, Horst Julius Ludwig Otto Freiherr Treusch von

Офицер, командир на дирижабъл

роден: 14.06.1888 г. в Ханау

умира: 03.09.1962 г. в Берхтесгаден

Бътлар-Бранденфелс (също Бътлер, Бътлер или Треуш фон Бътлар-Бранденфелс) е името на горнофранкско-хесенска благородническа фамилия. Буттлар-Бранденфелс, който произхожда от семейство на офицери, се присъединява към имперския флот и първо е морски кадет, а след това морски офицер. Служи на кораба SMS Hohenzollern.

По време на Първата световна война е лейтенант-командир на военноморските дирижабли. Първоначално е дислоциран на новосъздаденото летище за дирижабли в Хаге, Източна Фризия. Един от първите дирижабли, разположени там, е LZ 31 (L6). Под командването на Бутлар-Бранденфелд до 4 август 1915 г. той предприема общо 36 разузнавателни полета над Северно море и две атаки срещу цели в Англия. LZ 31 няколко пъти попада под артилерийски обстрел и е повреден. Малко по-късно остарелият вече кораб е прехвърлен в Дрезден и преустроен в учебен дирижабъл. След това следват атаки на ескадрила по цели в Англия, в които участва и LZ 41 под командването на Buttlar-Brandenfels. Мащабното бомбардиране на градове от въздуха е възможно за първи път с цепелини и оттогава е част от военните действия.

На 19 октомври 1917 г. Буттлар-Бранденфелс командва атака на ескадрила срещу Лондон с единадесет военни дирижабли от Тондерн в Белгия. Атаката става известна по онова време като "Тихия рейд", тъй като на земята не се чува никакъв шум от двигателите поради височината от доста над 5000 метра. На 9 април 1918 г. Бътлар-Бранденфелс е награден с медал "Pour le Mérite". Награден е също с Железен кръст (1914 г.) II и I клас, Рицарски кръст на Кралския дом на ордена Хоенцолерн с мечове и Ханзейски кръст на Хамбург.

През 1931 г. публикува преживяванията си от войната в книгата "Цепелини срещу Англия".

По време на Втората световна война Бутлар-Бранденфелс е командир на летището във Франкфурт на Майн. За последен път Буттлар-Бранденфелс живее във Висбаден, където е и погребан.