Роден: 24 март 1811 г. в Кьонигсберг (Източна Прусия)
Умира на: 5 август 1889 г. в Дрезден

Най-голямата дъщеря на еманципирани еврейски родители напуска държавното училище на 13-годишна възраст. Оттогава нататък тя е принудена да прекарва по-голямата част от времето си в ръкоделие, свирене на пиано и повтаряне на стари уроци. Не е имало и мисъл за висше образование или учене, както е било позволено на братята ѝ, и Фани скоро се разбунтува срещу това неравностойно отношение. През 1831 г. баща ѝ, търговецът Давид Маркус, се отказва от еврейската си фамилия и я заменя с името Левалд. Фани Левалд е покръстена, без да е вътрешно убедена в християнството.

Тя успешно се противопоставя на уговорения от родителите ѝ брак. Чичо ѝ Август Левалд, редактор на списание "Европа", публикува части от писмата ѝ с пътеписи без нейно знание. Текстовете предизвикват сензация и са поръчани нови статии. Потвърдена от успеха си, през 1843 г. тя публикува два романа ("Клементина" и "Джени"). За много кратко време тя се превръща в една от най-търсените писателки на своето време. Особено я занимава положението на младите момичета - тя преработва онова, което я е измъчвало в младостта ѝ, която описва като "години на страдание". В своите трудове Фани Левалд призовава за подобряване на образованието на момичетата и за правото на жените на собствено професионално обучение.

Тя успява да изкара добри пари от приходите от изключително популярните си романи и от хонорарите за статиите си и постепенно става известна като активистка за правата на жените, както и като писателка. През февруари 1845 г. тя се премества в собствен апартамент в Берлин.

По време на пътуване в Италия през същата година се запознава с литературния и художествен историк Адолф Щар. Той е женен и баща на пет деца, но тя се влюбва в него. Когато в края на 1852 г. Щар се премества в Берлин, за да живее с Левалд, оставяйки семейството си в Йена, съпругата му се съгласява да се разведе с него. Фани Левалд и Адолф Щар се женят на 6 февруари 1855 г.

Основният ѝ творчески период е по време на брака им. Наред с много други неща, тя се занимава със социална дейност; ръководи и литературен салон, чийто най-известен гост е младият Фонтан.

От съображения за влошеното здраве на Щар двойката напуска Берлин и се установява в курортния град Висбаден, където се надява да намери облекчение на болежките си. Адолф Щаер умира тук на 3 октомври 1876 г., след което Фани Левалд се връща в Берлин. Тя намира последното си място за покой при Щар в старото гробище във Висбаден.

Една от улиците в квартала на художниците е кръстена на нея.