На 1 март 1848 г. под ръководството на либералния политик Август Хергенхан са формулирани деветте "искания на народа на Насау", които още на следващия ден са разпространени в цялата страна от Висбаден чрез листовки и от уста на уста. На 4 март херцог Адолф е принуден да приеме исканията пред около 30 000 души, които са се стекли във Висбаден специално за случая. Наред с други неща, това гарантираше въоръжаването на народа, свободата на печата, свикването на парламент и свободата на сдружаване и вероизповедание.

На 16 април 1848 г. Хергенхан е назначен за министър-председател на херцогството. През лятото на следващата година този ранен опит за установяване на парламентарна демокрация в Германия е жестоко смазан от реакцията. Много революционери бягат в чужбина, други дават живота си за свободата, включително Георг Бьонинг, съосновател на първото работническо сдружение във Висбаден, който е разстрелян по бързата процедура в Ращат след въстанието в Баден на 17 август 1849 г.