Уилям наследствен принц на Насау

Велик херцог на Люксембург, херцог на Насау

роден: 22.04.1852 г. в Бибрих

умира: 25.02.1912 г. в Колмар-Берг (Люксембург)

Вилхелм е най-големият син на херцог Адолф и херцогиня Аделхайд Мария. Първите 14 години от живота му са тясно свързани с Бибрих и Висбаден.

През 1858 г. в двореца Бибрих започват първите редовни училищни занятия с главния учител от Висбаден Филип Тюрк, а от 1860 г. д-р Херман Мюлер води уроците в гимназията заедно с други учители от средните училища във Висбаден. Вилхелм развива изумителни умения в часовете по изобразително изкуство и получава уроци по пиано от придворния пианист Йозеф Румел.

Скоро след анексирането на Насау той трябва да напусне Бибрих. Получава офицерско образование в Дрезден и в периода 1871-88 г. се издига до чин генерал-майор в австрийската армия. При възкачването на баща му на престола през 1890 г. става наследствен велик херцог на Люксембург.

През 1893 г. се жени за католическата принцеса Мария Анна Браганска, инфанта на Португалия (1861-1942). След като замества баща си в продължение на три години, през 1905 г. той става велик херцог на Люксембург. Тъй като надеждите за мъжки наследник на трона не се оправдават и след като през 1906 г. претърпява втори инсулт, през 1907 г. той издава закон на Камарата, с който потвърждава за наследник на трона най-голямата от шестте си дъщери - Мария Аделхайд (1894-1924). В резултат на заболяването му великата херцогиня Мария Анна трябва да поеме губернаторството от 19 март 1908 г., а регентството - от 13 ноември 1908 г. Замъкът Берг, северно от град Люксембург, който служи за тяхна резиденция от 1893 г., е основно реконструиран през 1907-11 г. Тук умира великият херцог Вилхелм.

Смъртта му се възприема като окончателен край на 800-годишната ера на Насау. Заедно с него починал и последният родственик на целия Дом Насау, последният родом от Насау, все още роден в Бибрих, който сред традиционните си титли имал и титлата "господар на Висбаден". Той е погребан във Вайлбург.