Най-популярният визбаденски оригинал е Хайнрих Залц, роден на 25 януари 1825 г. в Купфермюле в Мюлтал, известен като "дългия Залц" заради ръста си. Той изкарва прехраната си, като изпълнява песни и балади и продава пощенски картички в кръчмите на Висбаден. Роден на 29 януари 1830 г. във Фрайендиец, Карл Петер Филиппар се разминава с църковното си настоятелство, след като изучава теология, и първоначално се установява във Висбаден като частен учител. Заради ексцентричния му характер и странното му поведение обаче учениците му с течение на годините се изчерпват. Филиппар, известен като "вечния студент" заради академичното си поведение и небрежния си външен вид, в крайна сметка вече не е в състояние да се издържа сам и се налага да разчита на помощи от бедните. Той умира на 29 ноември 1896 г. във Висбаден.

Филип Кейм е роден на 7 ноември 1804 г. в Диденберген. След като се обучава за медникар, той работи като помощник в херцогската винарна в Бибрих, където ослепява при трагичен инцидент. Като компенсация херцог Вилхелм цу Насау купува за Кейм орган от бъчва и му разрешава да свири в цялото херцогство. От този момент нататък Кайм пътува из курортните градове и курорти и става известен на по-широка публика с моритати за взрива на Майнцката прахова кула през 1847 г., свлачището в Каубер през 1874 г., опитите за покушение срещу кайзер Вилхелм I и др. Съпругата му Лисбет го придружава на цигулка по време на изпълненията му. Славата им помага на двамата музиканти да постигнат определено ниво на благосъстояние, като например да притежават собствена карета, теглена от кон. Филип Кейм умира малко преди 80-ия си рожден ден през юли 1884 г.

Книжарят и диалектен поет Франц Босонг, известен като "лорд Блуммекол", става оригинален благодарение на изявите си като карнавален оратор в карнавалния клуб "Шпрудел" около 1900 г. Босонг, подобно на зъболекаря Паул Рем и охранителя Макс Швенке, е редовен посетител на кръчмата на Фридрих Груп в горната част на Хохщете в началото на века. Кръчмарят бил наричан "Juckmich" или "Schlaumeier vom Säumarkt" заради нервното му поклащане на раменете и интелигентността му над средното ниво. Той редовно обсъждал с гостите си въпроси от световната история. Историята на Груп във Висбаден приключва едновременно с избухването на Първата световна война и смъртта на приятеля му Босонг.

Една от малкото оригинални жени е Хелене Бест, която през последните години на имперската епоха и в началото на 20-те години на ХХ век е известна във Висбаден като "Stricklenchen". Винаги семпло и спретнато облечена, тя обикновено можела да бъде открита на арката в западното крило на кметството. Прякорът ѝ имал двойно значение. От една страна, никога не я виждали без плетивото ѝ, което винаги носела със себе си в плетена кошница. От друга страна, тя рецитирала лирични стихове по всякакви поводи, като например кръщенета или сватби, и по този начин в преносен смисъл също се "самоизплитала". Благодарение на добрите си отношения с канцеларията на общината тя винаги била информирана за предстоящите празници и скоро станала неизменна част от всяко голямо семейно тържество.

Валдемар Райххард учи пеене в Музикалния колеж в Майнц през 30-те години на ХХ век. Бил е наричан "Чесън" заради пристрастието си към зеленчуците с праз. Днес в негова памет има паметник на улица Kleine Schwalbacher Straße.

Вили Бенц, известен като "Вилихе", се прочува като чистач около читалището "Света Елизабет" през втората половина на XX век. Мъжът с умствена изостаналост живеел с родителите си във Вестенд и си поставял за задача да поддържа пътеките около читалището чисти. Продължава да се занимава с тази работа и след като се премества в старческия дом в Бибрих след смъртта на родителите си. Той е един от най-популярните оригинали в най-новата история. Вили Бенц умира на 79-годишна възраст през януари 1988 г.

Освен тези визбаденски оригинали, които често се появяват в историята на града, от време на време се споменават и хора като "Кралят на огъня" - бездомник, чийто нощен лагер във Велрицтал веднъж предизвикал горски пожар. Също толкова популярни по онова време са били "Лумпен-Роза" и "Лумпен-Фриц", които са придобили съмнителна слава в годините преди Първата световна война заради запуснатия си външен вид, грубите си изказвания и склонността си към дребни кражби. Синът на Роза, така нареченият "Brezelbub" (момче за кренвирши), от друга страна, бил харесван от жителите на Висбаден, тъй като винаги носел кренвиршите и другите печени изделия, покрити със синьо-жълта ленена кърпа, до предградията пеша в синьо-бяла раирана престилка. Прякорът "Баб" му бил даден от "Стрикленхен" заради малкия му ръст.