Вайцел, Йоханес Игнац

Публицист, библиотекар, съдебен съветник

Роден: 24.10.1771 г. в Йоханисберг

умира: 24.01.1837 г. във Висбаден

Вайцел учи история, литература и политически науки в Майнц, Йена и Гьотинген. Първоначално работи в Майнц като възпитател, като държавен служител във френската кантонална администрация, като учител в лицея, а след това като редактор на "Mainzer Zeitung".

От 1810 г. заедно с Никлас Фогт издава месечното списание "Rheinisches Archiv für Geschichte und Litteratur", първоначално в Майнц, а от края на 1813 г. заедно с Ернст Лудвиг Теодор Шеленберг във Висбаден. Приносите на Вайцел по актуални въпроси заемат голямо място в списанието. През 1811 г. Марбургският университет му присъжда почетна докторска степен.

В средата на 1816 г. той се премества във Висбаден, за да издава първия политически вестник на Насау - "Rheinische Blätter"; това е официален вестник, който подкрепя целите на правителството; твърди се, че многобройните статии и есета са написани или редактирани от председателя на правителството Карл Фридрих Емил фон Ибел. Вестникът се разпространява и на левия бряг на Рейн, където е в опозиция на пруското правителство. Печатан и издаван е от Лудвиг Шеленберг. Вестникът успява да просъществува само до 1820 г. Вайцъл продължава кариерата си като директор на Държавната библиотека на Насау.

Вайцел, който е смятан за най-добрия германски политически писател на своето време и симпатизира на Наполеон дори след падането му, е автор на многобройни трудове по теория на държавата, както и на романи. Голяма част от произведенията му са публикувани във Висбаден от Schellenberg и Ritter. Вайцел е погребан в Старото гробище във Висбаден.