Щенгел, Фридрих Йоахим Михаел

Архитект, майстор строител

роден: 29.09.1694 г. в Цербст (Анхалт)

умира: 10.01.1787 г. в Саарбрюкен

През 1708 г. Щенгел започва да учи в берлинската "Academie der bildenden Künste" като инженер. През 1712 г. постъпва на военна служба в херцогство Саксония-Гота и прекарва няколко месеца в Северна Италия по време на Войната за испанското наследство.

През 1715 г. е поставен под ръководството на главния строителен директор на Саксония-Гота и работи като геодезист за държавната геодезия. През 1719 г. се премества в херцогство Саксония-Айзенах, а през 1721 г. - в княжеското абатство Фулда, където през 1727 г. е назначен за строителен инспектор. Тук той се посвещава на реализирането на плановете на архитектите Максимилиан фон Велш и Андреас Галасини за градския дворец и оранжерията. Щенгел продължава да работи като геодезист и през 1728 г. е предоставен на курфюрство Майнц за геодезическа работа в областта Аменебург. През 1733 г. поема длъжността придворен архитект на принцеса Шарлота Амалия цу Насау-Усинген.

Първата му голяма самостоятелна работа като архитект е преустройството на замъка в Усинген. След това му е възложено по-нататъшното строителство на двореца Бибрих. Щенгел разработва и плановете за ловния замък Fasanerie край Висбаден, който е завършен през 1749 г., и проектира новите протестантски църкви в Грьовенвизбах (1737-38 г.) и Хефтрих (1737-39 г.).

През следващите години Щенгел работи по-специално за принц Вилхелм Хайнрих цу Насау-Саарбрюкен, за когото до 1748 г. построява нов дворец, наред с други неща. През 1751 г. той възстановява изгорялата вдовишка резиденция на майката на бъдещата руска императрица Екатерина II, принцеса Йохана Елизабет Анхалт-Цербст, в Цербст и Дорнбург/Елбе. През 1751/52 г. Щенгел ръководи преустройството на двореца Фриденщайн в Гота. През 1761 г. е назначен за генерален директор на строителството и изпълняващ длъжността камарен съветник в Насау-Саарбрюкен. След смъртта на принц Вилхелм Хайнрих през 1768 г. Щенгел построява двореца Лудвигсберг край Саарбрюкен като провинциална резиденция за неговия наследник, принц Лудвиг цу Насау-Саарбрюкен.