Rompel, Johann Georg

Католически духовник

Роден: 05.09.1897 г. в Lindenholzhausen

Умира: 26.04.1982 г. във Висбаден

Преди да започне богословското си обучение в семинариите във Фулда и Лимбург, Ромпел трябва да служи три години като войник на фронта през Първата световна война. След ръкополагането си за свещеник през 1923 г. той работи за кратко време като капелан в Бохум-Далхаузен и по-късно в Лорх, а от 1925 г. - във франкфуртската енория "Свети Бернардус". В тази енория има младежко движение под ръководството на пастор Алоис Екерт, което активно се противопоставя на националсоциализма. През 1935 г. Ромпел става енорийски свещеник в Бремтал, а през 1941 г. - в Хьор-Гренцхаузен. Националсоциалистите го разследват няколко пъти и наблюдават действията му.

През 1954 г. той наследява Фридрих Волф като енорийски свещеник на църквата "Свети Бонифаций" във Висбаден. През 1960 г. е назначен за прелат на папския дом, а през 1962 г. наследява Волф като декан на Висбаденския деканат. От 1955 г. се налага обособяването на новата енория "Zur Heiligen Familie" и започва изграждането на тази енорийска църква. Църквата "Свети Бонифаций" също е преустроена по време на неговия мандат и адаптирана към изискванията на литургичното обновление.

Дейността му е съсредоточена върху социалната и благотворителната дейност. Като председател на асоциацията "Каритас" във Висбаден той успява да постигне много. Особено внимание заслужава новата сграда на болницата "Свети Йосиф", на която по-късно е председател на борда на директорите. Там той прекарва и остатъка от живота си като болничен капелан, след като се пенсионира през 1968 г. През 1966 г. епископ Вилхелм Кемпф го прави почетен каноник.