С разгрома на Първата световна война във Висбаден нарастват и страховете и тревогите от революционни вълнения. На 6 ноември 1918 г. министърът на вътрешните работи на Райха призовава за сформиране на групи за охрана на реда и спокойствието като предпазна мярка. Този призив е категорично отхвърлен от кмета на Висбаден, за да се предотврати ескалация на насилието.

Въпреки това на 9 ноември във Висбаден също настъпиха политически сътресения, когато морските пехотинци от Кьолнския войнишки съвет организираха избори за войнишки съвет. Малко след това е създаден работнически съвет, който скоро се слива с двата войнишки съвета, за да се образува Работнически и войнишки съвет (AuSR). Както и на други места, съветът във Висбаден е съставен от равен брой членове на MSPD и USPD, като всеки от тях има по осем членове. Изпълнителен комитет поема контрола над местните власти, а войници с червени ленти патрулират по улиците. Офицерите трябваше да предадат оръжията си, да свалят пагоните си и на градския дворец се развя червеното знаме на революцията. В резултат на това обаче не се стигна до ожесточени сблъсъци. Председателят на правителството се постави на разположение на новите управници и населението се примири с променената политическа ситуация.

Като цяло в града нямаше особени признаци на революционно настроение; във Висбаден не се стигна до кървави сблъсъци на барикадите, както в много други големи градове. Подобно на партиите на власт в Берлин, новите управляващи във Висбаден също са застигнати от събитията и впоследствие не успяват да се възползват от динамиката на времето и да установят собствената си позиция в партийната структура на Висбаден в дългосрочен план. В резултат на това новите условия не просъществуват дълго: Войнишкият съвет е разпуснат на 7 декември, а на следващия ден червеното знаме отново е издигнато в двореца. Висбаден става част от френската окупационна зона и следователно е откъснат от останалата част на Райха.