Ohly, Carl (също Karl)

Протестантски пастор

Роден: 08/08/1860 в Хайгер

умира: 27.02.1919 г. в Насау/Лан

Охли, племенник на Август Охли, учи протестантска теология в Лайпциг, Тюбинген и Берлин от 1879 г. През 1882 г. посещава семинарията за проповедници в Херборн. От 1883 г. е енорийски викарий в Нид в Насау, след това през 1884 г. е първият пастор на новата енория в (Франкфурт-) Хохст, а от 1888 г. е пастор на лутеранската енория в Елберфелд. От 1899 г. е придворен и катедрален проповедник в Берлин.

През 1913 г. пруският крал Вилхелм II назначава своя придворен проповедник за (последен) генерален суперинтендант на консисториалния окръг Висбаден, като по този начин преодолява полемиката, подклаждана от либералите срещу консервативния богослов. За краткото време, през което заема длъжността, Охли успява да разсее възникналите опасения. От 1913 г. той е и председател на Асоциацията "Густав-Адолф" в Насау. През 1918 г. Охли получава почетна докторска степен по теология от Марбургския университет. Охли умира в средата на периода на държавни сътресения след дълго боледуване.

За негови наследници се обсъждат берлинският новозаветник Адолф Дейсман (1866-1937) от Лангеншайд и пастор Карл Хофман (1875-1955) от Лутеровата църква във Висбаден. След като и двамата отказват, консисторията и областната синодална комисия се споразумяват да не заемат длъжността преди влизането в сила на новата църковна конституция. Рудолф Айбах (1841-1923 г.) поема управлението на делата на генералния суперинтендант до пенсионирането си на 1 октомври 1919 г., а след това Антон Йегер до 1925 г.