В бившата министерска сграда на ъгъла на улиците Луизенщрасе и Банхофщрасе днес се помещава Министерството на правосъдието на Хесен. Тя е разположена върху бившата обширна градина на Ернст Фрайхер Маршал фон Биберщайн, която правителството на херцогството придобива след смъртта му през 1834 г., за да издигне тук нова административна сграда. Първоначално тя е предназначена за помещаване на министерската канцелария, апартамент за държавния министър и стаи за херцогската хазна. Конкурсът, организиран през 1834 г., първоначално е неуспешен. Накрая, през 1838 г., е решено да се реализира планът на младия Карл Боос. В допълнение към вече споменатите предназначения е трябвало да се обособят помещения за Сметната палата и зали за заседания на естаблишмънта, както и тронна зала.

Строежът на министерската сграда продължава от 1838 до 1843 г., а през пролетта на 1844 г. в сградата за първи път могат да заседават Херенбанк и Събранието на депутатите. Боос проектира историческата сграда, неправилен трикрилен комплекс, изцяло в стила на Флорентинския ренесанс. Части от сградата, включително Тронната зала и Залата на имотите, изрисувани от Фридрих Вилхелм Позе, стават жертва на пожар през 1854 г. и са преработени през 1855-57 г. по проекти на Филип Хофман с декоративни картини в помпейски стил. Министерската сграда претърпява радикална промяна едва през 1925/26 г., когато стопанските сгради на изток са разрушени и на север от старата сграда е построена трикрила, стилистично адаптирана пристройка, която е свързана със страничните крила на съществуващата сграда, за да се получи затворен четирикрилен комплекс. Остатъкът от някогашната дворцова градина се разпознава и днес в големия вътрешен двор.

До 1866 г. министерската сграда се използва от херцогската администрация, а също така е резиденция на следващите министри: Емил Август фон Дунгерн, Август Карл Фридрих Хергенхан, Фридрих Герхард фон Винцингроде и Август Лудвиг цу Зайн-Витгенщайн. С анексирането на Насау в сградата се премества пруският граждански комисар Густав фон Дист. Когато Висбаден става седалище на президента на пруското правителство, министерската сграда е използвана и като правителствена централа.

След Първата световна война общественият живот се характеризира със сътресенията на окупацията, а след това и с произвола на националсоциалистите. През 1945 г. сградата, която остава непокътната, преминава в ръцете на американците, които установяват там щаб на Върховното командване на американските военновъздушни сили в Европа. През 1954 г. Министерството на вътрешните работи на Хесен поема сградата. От 1968 г. в нея се помещава министърът на правосъдието на Хесен, а отскоро и Държавният съд на Хесен.