Лилиентал, Саул

Главен кантор на еврейската общност, учител по религия, издател

Роден: 14.10.1877 г. в Йерутен (Източна Прусия)

Умира: 30.10.1944 г. в концентрационния лагер Аушвиц

Лилиентал започва работа като кантор в Берлин в края на XIX век. Участва в Първата световна война като доброволец и е тежко ранен. Следват длъжности в Лайпциг, Дюселдорф, Познан и Фрайбург, докато не се премества със семейството си във Висбаден. От 1925 г. преподава в държавните училища тук и заема длъжността старши кантор в главната синагога на Михелсберг. Концертите му с хор в синагогата привличат вниманието на цялата страна.

Въпреки това Лилиентал не се ограничава само с работата си като главен кантор и учител по религия, а основава и "еврейски седмичен вестник за Насау" около 1925 г., който издава заедно с Хенри Шпет в продължение на около десетилетие. През 1938 г. Лилиентал успява да издаде книгата "Jüdische Wanderungen in Frankfurt am Main, Hessen und Hessen-Nassau" - една от последните печатни изповеди на германски евреин към родината му. От 1936 г. той работи във временното еврейско училище на Майнцер Щрасе.

Заедно с адвоката Бертолд Гутман организира и бягството на колеги евреи от националсоциалистите в чужбина. Заедно със съпругата си Берта и синовете си той се опитва да оцелее след преследванията и да не изостави "своята общност" във Висбаден. Едва през 1939 г. двамата със съпругата му бягат в Амстердам. През септември 1943 г. Лилиентал е депортиран от сборния лагер Вестерборк в концентрационния лагер Терезиенщадт, а на 30 октомври 1944 г. е убит в концентрационния лагер Аушвиц. Съдбата на Берта Лилиентал все още не е изяснена. Синът ѝ Лебрехт и семейството му загиват в концентрационния лагер Собибор. Синовете Теодор и Феликс Лилиентал успяват да емигрират и оцеляват. И двамата стават равини.