Кампе, Валтер

Католически духовник, помощен епископ

Роден: 31.05.1909 г. във Висбаден

Умира: 22.04.1998 г. в Лимбург

След като изучава теология във Франкфурт на Майн и Мюнхен, Кампе е ръкоположен за свещеник в Лимбург през 1934 г. и отслужва първата си литургия на 9 декември 1934 г. в енорийската църква " Свети Бонифаций" във Висбаден. Скоро след това е преместен при германските емигранти в Бесарабия, където поема пастирските грижи за католическата общност там. По време на войната работи в Сибиу и Одеса. През 1945 г. е депортиран на принудителен труд в Украйна, откъдето успява да се върне във Висбаден едва през 1947 г. Работи като капелан във франкфуртската енория "Свети Леонхард" до 1952 г., когато на 20 юли 1952 г. папа Пий XII окончателно го назначава за първи помощен епископ на Лимбургската епархия по молба на епископ Вилхелм Кемпф. По време на Втория ватикански събор Кампе оглавява информационния център за немскоезични журналисти в Рим. През 1967 г. става епископски викарий за синодалната област, духовен помощник на Католическа акция и на Католическата академия Rhabanus Maurus, открита във Висбаден през 1957 г. През 1973-79 г. Кампе заема и длъжността декан на катедралата. По време на мандата му катедралата в Лимбург е реставрирана.

Като един от вицепрезидентите на "Дружеството за църковна история на Среден Рейн" той популяризира епархийската църковна историография. В продължение на няколко години е приор на Ордена на Божи гроб, занимава се с темата за германско-еврейските отношения и заема поста председател на германската секция на католическото движение за мир Pax Christi от 1981 г. до пенсионирането си като помощен епископ на 31 май 1984 г. През 1982 г. е награден с Големия кръст на Ордена за заслуги на Федерална република Германия. Гробът му се намира в каноническото гробище на катедралата в Лимбург.