Kéler, Béla (собствено име Adalbert Paul Keler)

Цигулар, композитор

роден: 13 февруари 1820 г. в Бартфелд (унгарски Bàrfta, днес Бардейов, Източна Словакия)

умира: 20.11.1882 г. във Висбаден

Келер произхожда от знатно семейство с протестантска вяра в словашко-германския район на заселване. По молба на баща си той първоначално започва да учи право.

По време на следването си в университета в Еперйес (днес Прешов) основава оркестър и се отличава със собствени композиции. След като работи за кратко като фермер, той се връща в Епержес и става цигулар в оркестъра на местния театър. След една година прескача във Виена, където от 1845 г. е приет като цигулар в Theater an der Wien. Изучава и композиция, включително при Симон Сехтер (1788-1867), който е преподавал и на Франц Шуберт и Антон Брукнер. След кратък престой в Берлин е назначен за диригент на прочутия оркестър "Ланнер". Написва множество валсове, маршове, полки и военна музика.

През 1863 г. му е предложен постът музикален директор на херцогство Насау. Тъй като по това време Висбаден все още не разполага със собствен курортен оркестър, полковият оркестър осигурява и курортните концерти и балната музика. Твърди се, че публиката във Висбаден е била изключително въодушевена от новия диригент, който внася в града виенски и унгарски дух. След като полковият оркестър е разформирован, на Келер е поверена цялата курортна музика, което го задържа във Висбаден. Със собствения си оркестър той предприема и успешни концертни турнета в Париж, Амстердам, Лондон, Дания и Швейцария.

През 1873 г. той прекратява договора си с Висбаденското бадеактенгезелшафт; запазва резиденцията си във Висбаден. Келер е погребан в Северното гробище. За погребението си той е написал свой собствен погребален марш.

Популярни негови композиции като "Увертюра към унгарска комедия" или валсът "Am schönen Rhein gedenk ich dein" са сред акцентите на всички развлекателни групи в продължение на десетилетия. Заглавия като "La Belle de Wiesbaden", "Souvenir de Wiesbaden" или "Die Sprudler" документират привързаността му към Висбаден.