От XIII в. насам юрисдикцията във Висбаден се упражнява от съда на светските асесори. Той е бил председателстван от Oberschultheiß, назначаван от графа, който е имал и висша функция в юрисдикцията на цялото владение на Висбаден. Той свикваше заседанието на съда и го ръководеше. Съдебното решение е било запазено за старейшините. Едва през XVIII в. Oberschultheiß придобива влияние върху съдебното решение. Междувременно длъжността била заемана от специализиран юрист и постепенно се превърнала в длъжност на съдия. Съдът на светските съдебни заседатели отговарял както за гражданската и наказателната юрисдикция, така и за доброволната юрисдикция. Той упражнявал кръвна юрисдикция от името на суверена до средата на XVIII век. След това за тежките престъпления отговарял новосъздаденият наказателен съд. Съдебната практика се е регулирала от Peinliche Halsgerichtsordnung, издаден от граф Филип Стария господар (1511-1558) през февруари 1517 г., а по-късно от Peinliche Halsgerichtsordnung на Карл V от 1532 г., който остава в сила до XVIII в. и е допълнен от Hesse-Darmstadt Criminal and Peinliche Gerichtsordnung от 1726 г.

Когато през 1744 г. Висбаден става седалище на правителството на Насау, съдът също се премества във Висбаден, който изпълнява функциите на апелативен съд. Над него не е имало друга инстанция, тъй като княжеският дом не е имал право на "privilegium de non appellando" (привилегия за обжалване). "Канцеларията", отговаряща за най-ниската инстанция, също се е помещавала в сграда на двореца - "Amtshaus". Оберамтманът, като представител на княза, е трябвало да задържа престъпниците по наказателни дела и да провежда разследването. След това той трябвало да представи подготвените дела пред съда. Съдебният изпълнител можел да налага присъди затвор и глоби за дребни престъпления. Шултхайзът е отговарял за доброволната подсъдност. Той упражнявал и известна полицейска власт, но в края на XVIII в. вече нямал никакви съдебни функции. Въпреки тези първи опити за разделяне на управлението и юрисдикцията, суверенът, като единствен носител на държавната власт, запазвал окончателното решение в наказателните производства.

Въпреки това съдебната власт във Висбаден не остава незасегната от политическите промени в Германия в началото на XIX век. В началото на юли 1804 г. Домът на Насау получава "привилегията за необжалване на нелимитирането" (privilegium de non appellando illimitatum). Това ѝ давало привилегията да забрани по принцип на своите поданици да се обръщат към Имперския съд при правни спорове пред техните върховни съдилища. С "Fürstlich Nassauisches Gesamt-Oberappellationsgericht" в Хадамар (от 1810 г. в Диез) за първи път е създаден съвместен върховен орган за Насау-Усинген, Насау-Вайлбург и Насау-Ораниен. Дори и след 1806 г. службите формират най-ниската съдебна инстанция, съдебните съдилища във Висбаден и Диленбург са втора инстанция, а Върховният апелативен съд в Хадамар - трета инстанция. "Наказателният съд" в Михелсберг е бил само разследващ орган. Наказателното производство все още беше тайно и в писмена форма. Поради тази причина известните "искания на нашенците" от 2 март 1848 г. включват публични и устни съдебни процеси, създаване на съдилища със съдебни заседатели и разделяне на правосъдието от администрацията.

През пролетта на 1849 г. е премахнато привилегированото място на съдебна власт за членовете на аристокрацията, висшите държавни служители и военнослужещите. Престават да съществуват и последните остатъци от родовата юрисдикция. Правосъдието и администрацията бяха разделени на най-ниско ниво, а службите продължиха да се управляват като съдебни служби. Накрая беше въведен съдебен процес със съдебни заседатели, с устно и публично производство. Приет е нов наказателен кодекс по образец на този на съседното Велико херцогство Хесен-Дармщат. През 1849 г. Съдът и Апелативният съд се преместват в бившия хотел Schützenhof. Само две години след революцията напредъкът, постигнат в съдебната система, е обърнат. Новото развитие започва през 1866 г. с привеждането на съдебната организация на Насау в съответствие с тази на Прусия. В административния окръг Висбаден вече са създадени единадесет окръжни съдилища, три колегиални окръжни съдилища и един апелативен съд със седалище във Висбаден. На 1 октомври 1879 г. влизат в сила така наречените Reichsjustizgesetze - Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Кодекс за несъстоятелността, Кодекс на адвокатите и Закон за конституцията на съдилищата. Със Закона за конституцията на съдилищата се установява единна организация на съдилищата в целия Германски райх. Тя се състоеше от местни, регионални и висши регионални съдилища, както и от Имперския съд в Лайпциг. Във Висбаден бяха създадени окръжен съд и районен съд във връзка с новата правна ситуация. Окръжният съд във Висбаден е независим съд със собствен председател начело. Други съдилища, разположени във Висбаден, са Трудовият съд, Социалният съд и Административният съд.