Фотография
Във Висбаден многобройните забележителности и курортни комплекси предлагат на фотографите на портрети и обекти широко поле за изява. Посещенията във Висбаден на пътуващи фотографи от Австрия, Франция и Швейцария са документирани от 1842 г. насам. През 1843 г. Карл Цис създава първото фотографско студио във Висбаден. Той прави първата запазена снимка на Висбаден, на която се вижда Руската църква през 1853 г. преди освещаването ѝ, за мемориалния албум на принцеса Текла цу Вид.
През 50-те години на XIX в. много фотографи продължават да посещават града само по време на курортния сезон. Към 1866 г. 13 фотографи, сред които и една жена, предлагат услугите си. Берлинската художничка Отилия Виганд, придворна фотографка на херцога на Насау, ръководи студиото си на Таунусщрасе в периода 1862-1902 г. Много от първите фотографи първоначално практикуват друга професия: Зийс първоначално е бил литограф, а Херман Глазер от Дармщат е бил учител по рисуване, художник на силуети или книговезец, преди да се насочи към фотографията.
Петер Мондел от Ербах обаче пристига във Висбаден като фотограф през 1860 г. Заедно с Емил Якоб той основава студиото "Мондел и Якоб", което по-късно се прочува с голямоформатните си архитектурни фотографии. Под художественото ръководство на Мондел впоследствие той създава високопрофесионални снимки на класически мотиви от Висбаден, като стария театър с хотел Nassauer Hof, Kaiser-Wilhelms-Heilanstalt и по-стария Kurhaus. Голямоформатните творби на Мондел и Якоб така и не успяват да се наложат на масовия пазар. Преди триумфалното навлизане на пощенската картичка в началото на XX в. преобладават малките сувенирни снимки във формат на визитна картичка.
Адолф Елнайн (1877-1945 г.) поставя трайни акценти с художествени портретни снимки на великите личности на своето време с най-високо качество. Елнайн усвоява професията си в студиото на франкфуртския фотограф Й. Б. Чолина. След като пристига във Висбаден през 1903 г., той временно управлява студиото си на междинния етаж на хотел Vier Jahreszeiten. Освен курортни гости от Германия и чужбина, сред моделите му са богати аристократи, като великия херцог Ернст Лудвиг Хесенски, учени, държавници и художници, а след Първата световна война и офицери от френските и британските окупационни сили, както и политици, актриси, художници, поети и музиканти.
През април 1901 г. във Висбаден е основано "Сдружение на любителите фотографи", което предлага на членовете си сложна програма с многобройни специализирани лекции по история и технология на фотографията. През 1903 г. в кметството на града се провежда "Първата международна изложба за художествена портретна фотография", на която известни професионални фотографи от Германия и чужбина представят своите творби. Сред тях са фотографите Ренгер-Пацш от Дрезден, Щайхен и Щиглиц от Ню Йорк, младата базелска фотографка Мария Бернули, която по-късно става първата съпруга на Херман Хесе, както и Адолф Елнайн. 1904 г. е годината на основаване на Fotografische Gesellschaft Wiesbaden, един от най-старите фотографски клубове в Германия - още един показател за значението, което фотографията е имала в курортния град.
Един от най-значимите визбаденски фотографи в началото на века е Рихард Щраух (1874-1964 г.), който, подобно на много свои колеги, се фокусира предимно върху портретната фотография. През 1906 г. той открива своя фотографска фирма на Бахнхофщрасе и документира безброй посещения на видни гости. Фотографът Вили Рудолф (1898-1973 г.) е обучен печатар. По време на Втората световна война той превръща хобито си да снима в своя професия и оттогава работи като фотограф на свободна практика за вестници, реклама и индустрия във Висбаден. С фотоапарата си той запечатва за потомците разрушенията след съюзническата въздушна атака от 2 до 3 февруари 1945 г. Лудвиг Хербст (1912-2003 г.) също работи за вестниците; легендарни са снимките му от посещенията във Висбаден на английската кралица Елизабет II, първия германски канцлер Конрад Аденауер и американския президент Джон Ф. Кенеди.
В следвоенния период самият град Висбаден наема фотографи, които да документират важни събития в политиката на града, както и промените в градския пейзаж, като например фотографа Йоахим Вебер (*1927 г.), който заема тази длъжност в продължение на 30 години.
Първоначално пътуващите фотографи са предлагали за продажба и фотографско оборудване. Това се променя през 1884 г., когато Йохан Кристиан Таубер основава своята "Versandhaus für Photographische Apparate und Drogerie Nassovia Medizinisches Versandhaus". Карл Безиер открива първия си фотографски бизнес през 1912 г. и скоро успява да разшири дейността си; компанията съществува до 2016 г. Фотоапарати се произвеждат и във Висбаден.
Фотографията продължава да се развива във Висбаден, включително и чрез Дните на фотографията във Висбаден (Wiesbadener Fototage), които от 2002 г. насам на всеки две години осигуряват форум за местни и чуждестранни фотографи на различни места.
Литература
Kleineberg, Günther: Adolf Elnain (1877-1945). Висбаденски портретист, Висбаден 1977.
Kleineberg, Günther: Wiesbaden im Bild 1840-1870, Wiesbaden 1979.
Rudolph, Richard (ed.): Wiesbaden back then. 257 исторически снимки, Висбаден 1991.
Вайхел, Томас: Извънвременен поглед? Станислав Чомицки в традицията на визбаденските фотографи. В: Höppli & Chomicki [стр. 21-25].