През 1986 г. при изкопни работи на улица Große Kirchenstraße 5-13 в Майнц-Кастел са открити основите на почетна арка. Паметникът, издигнат върху чакълест насип на незаливаемия бряг на Рейн, заемал много видно място: издигнат непосредствено пред северната странична порта ("porta principalis sinistra") на каменната крепост на Флавиите, той обхващал пътя, идващ от Хофхайм и продължаващ през моста на Рейн към легионерския лагер на Кестрих, където се разклонявал маршрут за Висбаден с вехтории. Днес тя може да бъде разгледана в музейна зала. Въз основа на сравнения с подобни паметници от Рим и Оранж е възстановена почетна арка с централен проход, широк около 8 м, фланкиран от два по-тесни и по-ниски прохода. Открити са само няколко останки от издигащата се зидария на високата около 13 м арка. Въпреки че е било възможно да се спаси уличният таван на централния проход, който е бил подновяван няколко пъти с помощта на по-малки парчета каменен материал в циментова основа, цялата сградна украса и релефите, украсяващи арката, са били разбити на малки парчета.

Един от малкото оцелели експонати е фрагмент от фриз с височина 1,04 м, изобразяващ селска сцена над акантова лоза. На други фрагменти са изобразени речни богове в по-голям размер от живота или по-малки човешки фигури. От коронясваща конна статуя, изработена от бронз, е намерена само ръка в размер по-голям от живота. Датировката на арката и до днес е предмет на спорове. Според маркировката на каменоделеца "L XIII" паметникът със сигурност е изработен от 14-и легион, разположен в Майнц през 13 г. пр. н. е. - 43 г. н. е. и отново през 70/72-101 г. н. е. Следователно той се смята или за останки от арката, която е била издигната на брега на Рейн ("apud ripam Rheni") с указ на сената за рано починалия генерал Германик, син на Друз, въпреки че остава неясно дали паметникът е стоял отдясно или отляво на реката. Поради топографията той също толкова лесно може да се свърже със заемането на т.нар. декуматланд ("decumates agri") по времето на Флавиите, който включвал областите от другата страна на Рейн и Дунав, а следователно и Веттерау.