Развитието на околните гори за развлекателни цели се дължи най-вече на основаното през 1856 г. Висбаденско дружество за благоустройство. Създаването на мрежа от пътеки, създаването и оформянето на живописни места и гледни точки е било една от основните грижи на сдружението, което е било подкрепяно и от Wiesbadener Rhein-Taunus-Club e.V..

През 1865 г. на подходящи места, например в Ентенпфул, са издигнати първите наблюдателни скелета и дървени олтари, които не са издържали много дълго поради простата си дървена конструкция. Дървените кули, издигнати на Kellerskopf през 1879/80 г. и на Schläferskopf през 1883 г., също не са имали дълъг живот. Кулата на Густав Вьор, построена през 1883 г. на подобни конструктивни принципи, но от желязо, оцелява до 2006 г.

Само наблюдателните кули, построени изцяло от камък(Кайзер-Вилхелм-Турм, Вилхелм фон Опел-Турм и Гьоте-Варте), все още свидетелстват за гражданската ангажираност на строителите им по онова време.

Едва през 1981 г. по инициатива на местния консултативен съвет и с подкрепата на Организацията за техническа помощ и град Висбаден в близост до Гьотевия камък Фрауенщайн е построена нова дървена наблюдателна кула. Междувременно се налага тя да бъде затворена за няколко години поради разрушаването ѝ и се нуждае от постоянна поддръжка. От кулата се открива прекрасна гледка към Фрауенщайн и Рейнгау.