Учредяването на Висбаденското казино общество е одобрено на 22 март 1816 г. от херцог Фридрих Август фон Насау като дружество по закона на Насау. Неговата цел е да осигурява социални развлечения, научна информация и културни събития.

Предшестващите институции включват читателски кабинети и читателски музеи, които са създадени през XVII и XVIII в. и обслужват нарастващия интерес на висшите средни класи към информация във всички области на знанието, като показват книги и периодични издания. Още през 1805 г. придворният книжар Лудвиг (Луи) Шеленберг открива такъв музей за четене във Висбаден.

Разпространението на идеите на Просвещението преди, но най-вече по време и след Френската революция от 1789 г., води до увеличаване на усилията за създаване на такива сдружения. Възможно е пробуждането и развитието на германското национално съзнание също да е изиграло немалка роля. Първоначално планираното през 1815 г. сдружение също проявява такива тенденции, но поради това не е упълномощено от херцога.

Наименованието "казино" идва от италиански език и води началото си от "казината". Това са били градски или провинциални къщи на благородниците, а по-късно и на висшата средна класа, които през XVII и XVIII в. са се използвали за общуване, особено за хазартни игри, празнични трапези, но също и за политически дискусии в най-близкото обкръжение. В епохата на абсолютните монархии хората с удоволствие са обсъждали опозиционни идеи или са чели съответните документи и писания без полицейски надзор. Основаването на такива общества се разпространява от Италия в цяла Европа. В Германия такива сдружения възникват из всички градове, включително и в съседни градове като Майнц, Кобленц и Трир.

В началото много офицери от нашенската армия и граждани от висшата средна класа са били членове на Висбаденското казино общество. Жените са били изключени от членство. С течение на годините дружеството се развива все повече и повече като асоциация на известните личности на Висбаден. Сред изтъкнатите членове са Ернст Маршал фон Биберщайн, либералният политик Август Хергенхан (1804-1874 г.), офталмологът Александър Пагенщехер (1828-1879 г.), барон фон Далвигк (1761-1825 г.), Лудвиг (Луи) Шеленберг (1772-1834 г.), по-късно и различни кметове на Висбаден, много търговци и собственици на големи компании като Dyckerhoff, Kalle или Henkell. Първоначално те се срещат в "Gasthaus zum Adler", а от 1836 г. - в "Schützenhof".

През 1855 г. дружеството купува имота на г-н Вилхелм фон Малаперт на Фридрихщрасе и го превръща в "Старото казино". През 1872 г. е взето решение то да бъде съборено и да се построи ново, което е изградено в сегашния си вид по плановете на визбаденския архитект Вилхелм Боглер до края на 1874 г. Висбаденският художник Каспар Кьоглер рисува голямата бална зала, известна днес като "Фридрих-Август-Саал".

През 1939 г. сградата е конфискувана и използвана за целите на националсоциализма. При бомбардировка през октомври 1944 г. сградата е сериозно повредена. През 1945 г. американците и германската полиция влизат във владение на имота и само частично го освобождават отново през 1950 г., а след това и през 1954 г. Основните ремонти и обновявания през 1959 г., 1991 г. и 2005 г. довеждат сградата до сегашното ѝ състояние.

Понастоящем Wiesbadener-Casino-Gesellschaft има около 300 членове, включително много дами след промяна на устава. Като дружество, което служи за предоставяне на информация и развлечения, то си е поставило за задача преди всичко да обогатява културния живот във Висбаден в областта на музиката и литературата, както и чрез специални изложби.